Понеже вярвам, че вечността се предава от ръка на ръка, от сърце на сърце - подкрепям!
http://feq.blog.bg/drugi/2010/09/07/otvoreno-pismo-do-moderatorite.602126
"Не съм ви молила за нищо досега.

Аз съм риба в саргаски води
и така се залутах в живота –
водорасли – прекрасни треви,

Беше сухо листо, все едно бе от ланшната есен.
Аз почти се зарадвах, че мен е дочакало то,
за да падне с милувка в косите ми, вятърно сресани,

онези протуберанси,
от които опаковката на шоколада лети
и стаята се издува с гърлен вятър, с твоите забравени смехове,

При всичките комуникации накуп
пътувам най-самотно по земята –
прегънал се над чантата си труп,

Мъжете ми, заплитам си ги из магийни истини
и пак – на истините ги развръзвам.
Разнищвам ги - наболи тайни – смислям ги,

... толкова мнооого
и толкова вътре бях хлътнала
из безхлебната работа

И днес бях хубава.
Защо?
Не знам защо – и няма смисъл.

Като мислиш за мен, си представяй че аз съм медуза
под железните шишове на крайбрежната тумба чистачи.
Като мислиш за мен, си представяй как аз се изхлузвам

Мен така ме завърза денят с яки възли за кораби
и ме блъска и вие – и рути в корави разпети вълни.
Страшно искам да викам, но нямам гласец да говоря,

Спя без добро утро и без лека нощ.
Свиквай, свидно дете, на такъв разкош.
Зима е – умряха сетните цветя.

Светът се срива –
борсата се срива,
банкнотата не чини лист хартия.