щурче в сандъче
за резервни части -
къде е твоят глас?

Ти си песен, момче от безкрай светлина,
ти си волно море от балкани.
С теб съм истинска, чиста, щастлива жена -

Обичам те в иглуто на съня –
през бялата целувка в ледовете.
Сред голота от скреж не се свеня,

Дълбоко в гърлото, в дъха, накръст във влака,
се блъскам – криво свърнала от пътя кост –
разпънала лъка си по стъклата, ситно тракам,

Като тръгнеш да лудваш, в последния миг – ми кажи.
Напиши есемес накъде те откарва линейката.
Аз ще тръгна след теб с колело, с краднат джип, на такси.

Всяка дума от мен след твоите необятни стиховища
е изрядно квадратче на кухненската ми престилка.
А в душата се мятам безсилна да бъда чудовище –

ще си набутам всичките ти проявления из моите хипоталамуси
ще се запътя тайно някой път към Eверест
без никой друг – особено без теб – без записка –