в дланта ми семе
от плачеща върба и ...
първи снежинки 

Алексей Саврасов, "Грачи прилетели", 1871
***
Полита ли на юг простреляният щъркел,

Tетрапод е полата ми – тетрапод.
Аз съм цялата тетрапод за двама.
Сива и каменна ще вися цял живот

Лъжата ми е прелест поднебесна -
превърнах се в отроче на дъгата.
Огъвам се, готова да проблесна,

Те се возеха все в дъното на автобуса, сгушени като зайчета, хванати за ръце, загледани един в друг и тихи. Тя – кривогледа, с огромни лупи на килнатите очила; той – със седловиден нос, белег от наследствен сифилис; и двамата...

Поръси ме дъждът със шепа капки.
Денят ми днес започна с водосвет
по простата причина, че без шапка

голи брези
увиснали корени
в изкопа за метрото