Аз сянката на мъж видях,
с разтворена пред него книга.
Чух неговия светъл смях,

Чул чул – недочул.
Без уши на уши виси.
Зачохлен кон.

Не зная кой те е създал,
но знам кои са те изваяли.
Аз тях поименно ги знам,

Когато пръстите ми са забравили езика на клавишите
след бавното корабокрушение на таланта –
разлиствам партитурите,

Първото отражение на момичето,
признаци на красотата,
приказки в тъмното,

Спасяваш ме от дребното неудобство
да зейне зев по мен,
да съм полугола, полунесъвършена,

Дъските хлопащи аз приковавам,
сплотявам ги в заварената битност:
столът е стол,