Аз съм риба в саргаски води
и така се залутах в живота –
водорасли – прекрасни треви,

Беше сухо листо, все едно бе от ланшната есен.
Аз почти се зарадвах, че мен е дочакало то,
за да падне с милувка в косите ми, вятърно сресани,

онези протуберанси,
от които опаковката на шоколада лети
и стаята се издува с гърлен вятър, с твоите забравени смехове,

При всичките комуникации накуп
пътувам най-самотно по земята –
прегънал се над чантата си труп,