Много бързо вървиш, мое слънчице,
много бързо вървиш.
Кой така ти диктува, кой пришпорва те за бързописа?
Аз едвам се пробуждам,
а светлината ти се прелива
във съня ми, от тебе погален, от тебе орисан.

Няма как да те стигна,
няма как да те гледам дори до забрава –
ти ми бягаш – или по очите с целувка ме париш.
Аз полека-полека от обичта ти се изпарявам,
но душата ми –
изгрев след изгрев –
се удвоява.