Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
17.02.2011 10:51 -
"Непрочетената "Илиада" на Георги Велев
Автор: ili4e
Категория: История
Прочетен: 7546 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2011 11:31
Прочетен: 7546 Коментари: 13 Гласове:
20
Последна промяна: 17.02.2011 11:31
Това е книга, за чието съществуване си струва да узнаете.
http://www.books.bg/books/151/153171.html
Резюме
Георги Велев е автор на книгите: "Геният ...премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев", 1997г., "Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената", 2003г.
Публикувал е студии и статии върху българския фолклор и творчеството на : Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин, Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир.
Настоящата му книга е съвсем ново решение на Омировия въпрос и изследва неподозирани страни на сътворената в Александрийската библиотека "Илиада". В един момент разгаданите тайни прекрачват границите на литературата и преминават в областта на археологията на траките, които играят неизяснено важна роля в "Илиада". Така се достига да откриването на грандиозните мегалитни комплекси: Средногорово, Сините камъни, Витоша, Пловдив, Побити камъни, Белоградчишки скали и Метеора - Гърция, които са елементи от модел на Вселената, изсечен върху скалите по териториите, обитавани от древните траки.
Съдържание:
Историята на една бележка под линия
1 По спиралата на щита на Ахил
2 Отстояния - пространствени, времеви, любовни
3 Генетика на хора, богове и коне
4 Игри в покоя, безвремието, пустотата и тишината
5 Разчертаната земна сфера
6 Блестящото и затуленото Слънце
7 Ахил - дарен и даряващ
8 Изчисления - куб, сфера, цилиндър и песъчинки
9 Канонът като ново начало
10 Богоборчества
11 Мистерията Деифоб.Тайнственият титан
12 Детронирането на Зевс. Прометей
Послеслов...с продължение
Приложение
Кой пресътвори "Илиада"?
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3278731
22.09.2010 10:32
Новата книга на Георги Велев с корица на великия Цветан Цеков-Карандаш разглежда познатия ни Омиров текст от гледище на последвалите го редакции
Нито прекалено научно, нито прекалено популярно. Така една нова българска книга изследва приписваната на Омир безсмъртната творба. Книгата е "Непрочетената "Илиада" на Георги Велев.
В дванадесет глави авторът развива и доказва тезата си, че познатият ни текст на "Илиада" е пресътворен от александрийските учени под покровителството на династията на Птолемеите.
Прави се паралел със сведенията за подобно по мащаби дело - сътворяването на "Септуагинта" на същото място и вероятно в същата епоха. Идеята за грандиозния проект "Илиада" е осенила философа Аристотел, който я внушил и завещал на знаменития си ученик Александър Велики.
Преноса й от Атина в Александрия извършил Деметрий от Фалерон (350-283 година пр. Хр.). Делото по "канонизирането" осъществили учени от ранга на Архимед (287-212 г. пр. Хр.) и Ератостен (276-194 година пр. Хр.).
Към ІІІ век пр. Хр. учените в Александрийската библиотека се усъмнили в авторството на Омир за "Одисея", но не и в съществуването му.
Коментарите върху "Илиада" и "Одисея", писани през епохата на елинизма, изследват и поправят текстуалните несъответствия в поемите. Тази тенденция буквално пронизва цялата средновековна епоха (във Византия и Западна Европа от времето на Ренесанса), за да достигне до съвременността.
От книгата научаваме за отношенията между смъртни и богове в навечерието на героичната епоха, за цивилизационния сблъсък между "дългокоси ахейци" и "хубавокъдри троянци". Разкрита е изключителната роля, която са играли траките в Античността.
Отделено е подобаващо място за изясняване на деветгодишното прекъсване в проследяване хода на Троянската война, чрез което се поддържа интригата в творбата.
Оправдан интерес буди неназованият втори главен герой на "Илиада" - титанът Прометей, който безспорно би могъл да се нареди сред прототипите на Христос.
Сред безспорните достойнства на книгата е задълбоченото изследване на апориите на философа от школата на елеатите Зенон (живял между 490 и 430 г. пр. Хр.), който съпровождал учителя си Парменид при срещите и беседите му със Сократ.
Отделено е място за начините, по които Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) в поредица свои трактати опровергава съжденията на Зенон, третиращи философски категории като безвремие, пустота, покой, тишина.
Неусетно читателят стига и до обособения на осемдесет страници послеслов с продължение, където авторът споделя откритието си за мегалитната култура на траките.
Нашите далечни прадеди са обезсмъртявали своя Велик владетел, а също така и самите себе си, чрез подобни грандиозни паметници.
Непринудено "кабинетните" проучвания на автора преминават в сферата на археологията. Мегалитен произход според него имат смятаните за каменни реки образувания на Витоша, пловдивските тепета, Сините камъни в Сливен, Побитите камъни във Варненско, Белоградчишките скали, Слънчевата врата на Богинята край Бузовград (Казанлъшко), Метеора в Гърция и колко ли още други...
Всички те се стремят да "улавят" слънчевите лъчи в двете двойки кардинални астрономични моменти - равноденствия и слънцестояния, защото са давали безпогрешни ориентири за сезонния ход на най-важното за хората светило.
В тази връзка не е излишно да се напомни, че очакваното в 6 часа и 9 минути сутринта на 23 септември 2010 г. - моментът на есенното равноденствие, ще бъде поредна възможност да се наблюдават проектираните от предшествениците ни геометрични фигури в мегалитните скални монументи.
Корицата на книгата е дело на великия български художник Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010 година), посветил шест десетилетия от живота си на пространствената геометрия в творчеството на гениалния Леонардо да Винчи.
Това не е първата книга на Георги Велев. Той е изследвал творчеството на колоси като Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир, Христо Ботев, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин.
В предговора авторът отдава дължимото на своя редактор Константин Медаров, който е съдействал при преводите на възлови за концепцията места от "Илиада".
Отзив за книгата във "Вестник за жената" бр. 44 от 25. 10. 2010 г.
от Непрочетената ИЛИАДА на 26 октомври 2010 г. в 00:20
"В невероятно интересната си поредна книга Георги Велев изследва неизяснени моменти около създаването на "Илиадата", смятана за произведение на Омир. Авторът твърди, че са я създали в Александрийската библиотека. Прави паралел със сътворяването на "Септуагинта" на същото място и вероятно в същата епоха. Интерес буди неназованият втори главен герой на "Илиада" - титанът Прометей, който безспорно се нарежда сред многото прототипи на Христос и разрешава конфликта между боговете и смъртните. Текстологичният анализ разкрива, че Троянската война избухва в момента на есенното равноденствие - 22 септември. Скока във времето на действието (девет години) създателите умело са се мъчили да прикрият.
Разгледани са парадоксите (апориите) на философа от школата на елеатите Зенон (живял между 490 и 430 година преди Христа), който съпровождал учителя си Парменид при срещите и беседите му със Сократ. Интригуващо е разрешаването на загадката около съдбите на Вергилий и Овидий, които са в тесния кръг приближени на император Октавиан Август. Книгата разглежда по новаторски начин проблема за мегалитната култура на траките, които са най-старият познат етнос по нашите земи и вероятно са имали изключителни познания в областта на генетиката и селекцията.
Корицата е дело на големия художник Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010 година), посветил цели шест десетилетия от живота си на перспективата в творбите на гениалния ренесансов хуманист Леонардо да Винчи."
Незабравка Петрова
Китовете край Средногорово или ... тайните на "Илиада"
http://vestnikdolina-editors.blogspot.com/2010/09/blog-post_3331.html
Местностите край село Средногорово крият мегалитни изображения, които са точна биологична класификация на китовете, оставени ни от траките. Това твърди писателят Георги Велев, който е посветил не малко от времето си, както и творчеството си, на разкриването на тайните послания, кодирани в произведенията на световни имена като Шекспир, Ботев и Достоевски. В последната си книга обаче, авторът е насочил вниманието си към разчитането на едно от най-древните художествени произведения - "Илиада". Според него, това не е просто епос, а енциклопедия на древността, в която са кодирани знанията на древните цивилизации, като там, специално място е отделено на траките и техните познания. Именно траките, смята Георги Велев, са били сред най-просветените нации в древността. За съжаление обаче, тяхното познание е почти нацяло загубено за нас. в мъдростта си обаче предците ни са се погрижили то да бъде съхранено, макар и кодирано под формата на епос. Дали ние що го разберем и приемем е въпрос на бъдеще.
Именно работата по "Илиада" обръща интересът на писателят и изследовател Георги Велев към древния народ населявал нашите земи - траките. След края на книгата си, той открива и мегалитите, които според него са свързани в цялостен комплекс с Вратата на Богинята на Слънцето край Бузовград и отново са дело на траките. А може би, един ден, именно разгаданата "Илиада" ще ни помогнем да преоткрием траките и да разберем тяхното наследство, оставено по земите ни. За всички, които още сега са любопитни и нетърпеливи да разберат повече за загадките криещи се както край Бузовград и Средногорово, така и в "Илиада" е първата премиерата на книгата "Непрочетената "Илиада"" в Средногорово в края на тази седмица.
- Какво тайни е крила от нас "Илиада" до сега?
- Едно от най-важните неща, които не знаем за "Илиада" е това, че тя е една енциклопедия на древността. Тоест там има кодирани знания и от древен Египет, и от траките, от Питагор, от Архимед. Всъщност, "Илиада" ми даде един нов поглед върху нашия свят, върху света на траките, които играят много важна роля в "Илиада". Всъщност Омир въвежда понятието траки за първи път. До тогава племената имат отделни имена, но нямат това общо название - траки. "Илиада" ми даде философията на древността, в частност на траките, един нов облик на този народ. Моите занимания в археологията на траките започнаха с приключването на книгата ми. В деня в който я приключих изведнъж се озовах в един нов свят, света на тази велика цивилизация, както и Хезиод я нарича - един многоброен народ с неподозирани знания в областта на астрономията и всичко започва от тази слънчева врата на Богинята. Става дума за мегалита край Бузовград, открит от професор Александър Фол. Неговата съпруга, професор Валерия Фол, която също е изследвала съоръжението твърди, че това е най-големият мегалитен комплекс на Балканите. Всъщност обаче, той се оказва много по голям, може би 15-20 километра в посока Средногорово, от това, което тя предполага. Този комплекс е неподозирано голям, с изключително съвършенство и е важно да кажем че това е всъщност южната посока на развитие на Долината на траките. Той тепърва предстои да бъде обстойно изследван според мен, но нещата, които се намират там, са в състояние да променят напълно представата ни изобщо за човешката цивилизация. В книгата си например, доказвам убедително, че там е направена биологическа класификация на видовете китове - беззъби, зъбати, косатки, син кит, с точно обозначаване на техните пръскала според вида кит. Точно на километър и половина от Слънчевата врата в Бузовград, над местността "Плочите" има изобразен с мегалити кит, който е в приблизително размери 1:1. Неговата дължина е 25 метра, широчината му е 5 метра и двете пръскала са точно зад главата му, както е при беззъбите китове, които се хранят с планктон като го всмукват. Много интересно е също, че областта над местността "Плочите" започва с два змея, или две митични същества, които завардват входа. Това е описано в книгата ми и според мен доказва, че това е едно сакрално място, където има изразено чрез мегалити, много интересни обекти, които са единен комплекс със Слънчевата врата на Богинята.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Побитите камъни – човешко дело, не природен феномен?
http://vnews.bg/news/3877
Автор: Дияна Желева, снимка: Интернет, добавено на 02.09.2010 година, в категории: HotNews, Коментари (0)
Побити камъни са дело на човешкия ум и труд. Сензационната теория е загатвата в книгата на Георги Велев – „Непрочетената Илиада“, която излезе наскоро. Бившият служител на „София прес“ и заместник на покойния проф. Тончо Жечев е категоричен, че в уникалната каменна гора, разположена на 18 км от Варна има тераси и спирали, които директно доказват прякото участие на човешка ръка в оформянето на комплекса.
„Твърдя, че Побити камъни са човешно творение и имам доказателства за това“, каза по телефона от София за vnews.bg Георги Велев.
До дни действащият преподавател по литература обеща да предостави на vnews.bg аргументите, които е събрал в полза на хипотезата за човешко участие във формирането на каменния ансамбъл край Варна. Той вече е направил и първите си опити да информира кметските власти в съседните на Побити камъни общини за откритието си.
До приключване на спора по темата, във всички енциклопедични справки и туристически пътеводители Побити камъни продължават да съществуват като уникални скални образувания и Еоценски мехурчести рифове.
Много хипотези за произхода им
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи — за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряване на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 са обявени за природна забележителност.
Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като „Побитите камъни“, име напълно отговарящо на действителността. Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 m, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Съвременните познания сочат, че тези пясъчни структури най-вероятно са формирани около естествени газови извори вследствие на „слепване“ на отделните песъчинки чрез карбонатен цимент – продукт от микробиалното окисление на газ метан и са известни на науката като „мехурчести рифове“. Циментацията е станала в морски седименти преди около 50 милиона години и благодарение на ерозионите процеси и вертикалните движения на земната кора сега този феномен е изложен пред нашия поглед на земната повърхност. Впечатляващият ландшафт на „Побитите камъни“ се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития с обща площ над 7 кв. кm линейно разположени в пояс ориентиран в посока север-юг, широк около 3-4 km и дълъг над 8 km. Зоната се разпростира на около 18-20 km западно от гр. Варна, започвайки няколко километра южно от гр. Белослав, на север около самия град, близо до завода за соди и с. Страшимирово и пресичайки шосе Е70 и автомагистрала Хемус завършва около селата Слънчево и Баново.
„Побитите камъни“ са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през
1829 г. и от тогава са предмет на непрекъснато внимание, изследване и дискусия. Тези уникални каменни комплекси, не само за България, но и в света са обявени за национална природна забележителност през 1938 г. и в момента се лобира да бъдат включени от ЮНЕСКО в световната листа на геоложките феномени. Каменните постройки на „Побитите камъни“ са с пръстеновиден строеж и се състоят от карбонатно циментирани пясъчници с долно еоценска възраст, като са вместени в същите седименти от които са изградени. Освен формите изложени на земната повърхност те са развити в още две до три погребани нива с обща мощност до 30 m (всичките четири нива могат да се наблюдават едновременно в разкритията „Кариерата“ и „Канарата“). Повечето от колоните на всяко ниво растат върху варовиков слой или отделни лещи и завършват под следващите такива.
От векове Природата извайва каменните структури на „Побитите камъни“ за да ги превърне във впечатляващи скулптури – хора, животни, чудовища, митични същества … „Каменните стражи“, „Камилата“, „Трона“, „Каменната гора“ са имената само на част от тези природни пластики.
Най-известното разкритие, т.н. „Дикилиташка група“ е най-импозантна и в най-добра степен на съхранение. Намира се на около 18 km западно от гр. Варна и е лесно достъпна по шосе Е70 което пресича областта в северната и част и е обект на организиран туризъм. Комплекса се състои от над 300 различни по големина колони разположени в основното разкритие (ивица с размери 850х120 m) и около 50 структури в по малко петно на юг. Някой от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуван колосални скулптурни групи.
„Страшимировската група“ – Разположена е на юг от основната група до с. Страшимирово и е съставена от четири близки едно до друго разкрития с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечениконуса са слепени за основите си, като някой от тях достигат до 9 m в диаметър.
Групите „Слънчево“ и „Баново“ са разположени в околностите на селата кръстници и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 m, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще срещните и други.
Групите „Кариерата“ и „Канарата“ включват няколко естествени и антропогенни разкрития които са най – представителни за разглеждане и изучаване на каменните структури в дълбочина. Те привличат вниманието на учените от началото на 1970те години, когато са били действащи кариери за добив на кварцов пясък, днес изоставени и достъпни за всеки любопитко. Тук, във вертикални разрези с височина над 25 m могат едновременно да се наблюдават всичките четири нива на развитие на феномена „Побитите камъни“ с цялото разнообразие от форми.
Останалите групи са разположени около и на юг от гр. Белослав.
В информацията са ползвани данни от Уикипедия и публикация, в която са ползвани текстове от избрани литературни източници:
Начев, Ив., П. Мандев, С. Желев, 1986. Побитите камъни – водораслови биохерми. Списание на Бъл. Геол. Дружество , 47:1-13 (съдържа пална библиографска справка по проблема до 1985).
Jansen, P., I. Aagaard, R. Burke Jr et al., 1992. „Bubbling reefs“; in the Kattegat: submarine landscapes of carbonate-cementad rocks support a diverse ecosystem at methane seeps. Mar. Ecology Progress Ser., 83: 103-102. Botz, R., V. Georgiev, P. Stoffers et al., 1993. Stable isotope study of carbonate-cementad rocks from the Pobitite Kamani area, north-eastern Bulgaria. Geol. Rundsch., 82: 663-666.
Walter, H., 1994. The stone forest near Varna, Bulgaria – Tertiary rock pillars of unknown origin. Z. Angew. Geol., 40(1): 50-55.
Подземен град функционирал под пловдивските хълмове
Четвъртък, 17 Февруари 2011г.
Автор: Георги Велев
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=207725&cat=11
Изследването и картотекирането на всички тайни под тепетата би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж
Eдна от най-необяснимите загадки на Хеопсовата пирамида е, че нейната височина е една милиардна част от разстоянието до слънцето; очевидно то е било известно и на онези, които са издигнали най-внушителното пловдивско съоръжение.
За жалост истинската височина на два от пловдивските хълма е неустановима. За Хълма на освободителите сега се приема, че е висок 108 м, но корекциите на върха му са започнали още от 1881 г. с издигането на паметника на воините от Руско-турската война, а през 50-те години на ХХ век
при издигането на
11-метровия Альоша същинският връх
е обезобразен
Дори да е вярно, че върхът е надстрояван, то пак ще е трудно да се каже точно колко е височината на хълма поради твърде различната (особено при съпоставката на източната със западната страна) денивелация на терена. Все пак едно сериозно изследване на основата на съградения хълм е възможно и най-вероятно ще се появят сходни резултати с височината на пирамидата на Хефрен (140 м). Същото се отнася и за Стражевия хълм, по който десетки пъти са издигани, разрушавани и наново съграждани (естествено с подръчните мегалити) внушителни стени. Така че сегашната му височина от 39 м е твърде условна, особено ако отчетем, че основите му (твърд факт!) са стигали до водите на Марица. И в този случай паралелът с височината на Менкауровата пирамида (65,5 м) е повече от правдоподобен.
В Гиза основите на трите големи пирамиди са ориентирани с изумяваща прецизност (отклонение само 1,8 дъгови минути) по четирите посоки на света. Ориентирането на трите "хълма" по четирите посоки на света тепърва предстои да се изчислява, но и така то е очевидно при Младежкия хълм и почти несъмнено при Хълма на освободителите. Отстъпът по оста север-юг е: между Хеопсовата и Хефреновата - 150 м; Хефреновата и Менкауровата - 250 м. А от изток на запад: между Хеопсовата и Хефреновата - 100 м. Същото конфигуриране има и в Пловдив: от север на юг разстоянието между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е 250 м; между Хълма на освободителите и Младежкия хълм - 150 м. А по оста изток-запад: между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е малко повече от 500 м, но с вече направеното уточнение, че западната част на Стражевия хълм е жестоко срязана при прокарването на тунела под Трихълмието, чието продължение е широкият булевард "Цар Борис III".
Изследването на тунелите в Хеопсовата пирамида и на шахтите от южната и северната й страна, както и доказването на звездната им ориентация към Пояса на Орион и Сириус заема централно място в книгата на Бовал и Гилбърт. Прецизността на техните анализи се опира на измерванията на хиляди опитни египтолози, провеждани в течение на повече от два века, включително със свръхмодерните, натъпкани с електроника роботи УПУАУТ на Рудолф Гантенбринк. Ние не разполагаме с подобни данни, понеже още не е разбрана дори същността на пловдивските "хълмове", но има твърди доказателства, че глъбините им са прорязани от тунели.
От западната страна на Младежкия хълм под изоставената кариера за евтино добиване на камъни се намират следите на безумната идея за изкуствено езерце. Вследствие на подриването и на вибрациите на детската железница (да си представим нещо подобно на Хеопсовата пирамида) се е образувало
свлачище, което е
затрупало една от
тайните на "хълма"
Някога тук в отвесната скала се откриваше нисък тунел с впечатляващо гладко изсечени стени. Той беше толкова нисък, че дори ние, децата трябваше да се привеждаме, за да влезем в него. Накъде извежда и се разклонява не се знаеше, защото на двадесетина метра навътре се беше срутил, но самото му съществуване е свидетелство, че и тук както в египетските пирамиди съществува тунелна инфраструктура.
Тунел, при това достъпен, е разкрит (за пореден път преди година) на Стражевия хълм. Да, той категорично е от римско време, но пък дали не е изграден чрез разширяване на част от много по-древна система от тунелни проходи, прорязваща целия "хълм"? Именно на това навеждат и дългите тунели под Дановия хълм. През 50-те години на миналия век, по време на разгара на Студената война, те са превърнати в бомбоубежища. Указание, че това са били древни тунели, е тяхната многобройност и сложна плетеница, което е наложило изработването на карта, сега станала неразбираема. А в най-достъпната си част тези тунели вече са превърнати в тоалетни на околните заведения - наистина атрактивен археологически обект. Друг вход към тунелите под Данов хълм има по-радостната съдба да подслони самия салон на моден бар. Такива случаи има и срещу Обредния дом на Трихълмието. А за огромното бомбоубежище (с вход от северната страна) под Хълма на освободителите отдавна се търсят предприемчиви наематели срещу минимално заплащане, но, понеже такива още не са явили, в момента се използва като бунище.
Изследването и картотекирането на всички тези подземия в "хълмовете" би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж. В такъв случай могат да се окажат верни и много от опиращите се на изследвания с радиестезия твърдения (в. "Марица" от 6 юни 2010) на доц. Ангел Калинов, дългогодишен преподавател по генетика във ВСИ, за съществуването на подземен град под днешния Пловдив. Към съществуването на тунели, свързващи "хълмовете", навежда и стриктната аналогия с платото в Гиза, цялото прорязано от галерии. Ключово място в района заема фигурата на
сфинкса, чийто образ,
при това твърде
оригинален, се открива
и в Пловдив
Мистичният сфинкс се намира на четиристотин метра източно от пирамидата на Хефрен, като оста му минава през южната ? половина. Съвсем същото е отстоянието му и в Пловдив на Данов хълм - на 400 м от съответстващия на Хефреновата пирамида Хълм на освободителите. Разликата е в това, че главата му с човешки лик сочи не изток (както е в Гиза), а запад, но оста му е пак в южната половина на "хълма". От страната на театъра на снимката ясно личи присвитият ляв заден крак, а по-напред е силуетът на главата с пригладени коси на лъв, както е и в Египет. Но оригиналното решение (вероятно незапазено, или пък все още неразчетено в Гиза) е, че под светилището в южната част на Хълма на освободителите има съвсем отчетливо изображение на грамадна лъвска глава. Тоест подмяната на лъвското лице с човешко е коригирана на четиристотин метра с прилягащия на лъвското тяло истински образ. Така, ако е се погледне отдалеч от запад на изток, зад лъвската глава ще изплува силуетът на съответстващото й тяло.
http://www.books.bg/books/151/153171.html
Резюме
Георги Велев е автор на книгите: "Геният ...премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев", 1997г., "Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената", 2003г.
Публикувал е студии и статии върху българския фолклор и творчеството на : Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин, Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир.
Настоящата му книга е съвсем ново решение на Омировия въпрос и изследва неподозирани страни на сътворената в Александрийската библиотека "Илиада". В един момент разгаданите тайни прекрачват границите на литературата и преминават в областта на археологията на траките, които играят неизяснено важна роля в "Илиада". Така се достига да откриването на грандиозните мегалитни комплекси: Средногорово, Сините камъни, Витоша, Пловдив, Побити камъни, Белоградчишки скали и Метеора - Гърция, които са елементи от модел на Вселената, изсечен върху скалите по териториите, обитавани от древните траки.
Съдържание:
Историята на една бележка под линия
1 По спиралата на щита на Ахил
2 Отстояния - пространствени, времеви, любовни
3 Генетика на хора, богове и коне
4 Игри в покоя, безвремието, пустотата и тишината
5 Разчертаната земна сфера
6 Блестящото и затуленото Слънце
7 Ахил - дарен и даряващ
8 Изчисления - куб, сфера, цилиндър и песъчинки
9 Канонът като ново начало
10 Богоборчества
11 Мистерията Деифоб.Тайнственият титан
12 Детронирането на Зевс. Прометей
Послеслов...с продължение
Приложение
Кой пресътвори "Илиада"?
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3278731
22.09.2010 10:32
Новата книга на Георги Велев с корица на великия Цветан Цеков-Карандаш разглежда познатия ни Омиров текст от гледище на последвалите го редакции
Нито прекалено научно, нито прекалено популярно. Така една нова българска книга изследва приписваната на Омир безсмъртната творба. Книгата е "Непрочетената "Илиада" на Георги Велев.
В дванадесет глави авторът развива и доказва тезата си, че познатият ни текст на "Илиада" е пресътворен от александрийските учени под покровителството на династията на Птолемеите.
Прави се паралел със сведенията за подобно по мащаби дело - сътворяването на "Септуагинта" на същото място и вероятно в същата епоха. Идеята за грандиозния проект "Илиада" е осенила философа Аристотел, който я внушил и завещал на знаменития си ученик Александър Велики.
Преноса й от Атина в Александрия извършил Деметрий от Фалерон (350-283 година пр. Хр.). Делото по "канонизирането" осъществили учени от ранга на Архимед (287-212 г. пр. Хр.) и Ератостен (276-194 година пр. Хр.).
Към ІІІ век пр. Хр. учените в Александрийската библиотека се усъмнили в авторството на Омир за "Одисея", но не и в съществуването му.
Коментарите върху "Илиада" и "Одисея", писани през епохата на елинизма, изследват и поправят текстуалните несъответствия в поемите. Тази тенденция буквално пронизва цялата средновековна епоха (във Византия и Западна Европа от времето на Ренесанса), за да достигне до съвременността.
От книгата научаваме за отношенията между смъртни и богове в навечерието на героичната епоха, за цивилизационния сблъсък между "дългокоси ахейци" и "хубавокъдри троянци". Разкрита е изключителната роля, която са играли траките в Античността.
Отделено е подобаващо място за изясняване на деветгодишното прекъсване в проследяване хода на Троянската война, чрез което се поддържа интригата в творбата.
Оправдан интерес буди неназованият втори главен герой на "Илиада" - титанът Прометей, който безспорно би могъл да се нареди сред прототипите на Христос.
Сред безспорните достойнства на книгата е задълбоченото изследване на апориите на философа от школата на елеатите Зенон (живял между 490 и 430 г. пр. Хр.), който съпровождал учителя си Парменид при срещите и беседите му със Сократ.
Отделено е място за начините, по които Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) в поредица свои трактати опровергава съжденията на Зенон, третиращи философски категории като безвремие, пустота, покой, тишина.
Неусетно читателят стига и до обособения на осемдесет страници послеслов с продължение, където авторът споделя откритието си за мегалитната култура на траките.
Нашите далечни прадеди са обезсмъртявали своя Велик владетел, а също така и самите себе си, чрез подобни грандиозни паметници.
Непринудено "кабинетните" проучвания на автора преминават в сферата на археологията. Мегалитен произход според него имат смятаните за каменни реки образувания на Витоша, пловдивските тепета, Сините камъни в Сливен, Побитите камъни във Варненско, Белоградчишките скали, Слънчевата врата на Богинята край Бузовград (Казанлъшко), Метеора в Гърция и колко ли още други...
Всички те се стремят да "улавят" слънчевите лъчи в двете двойки кардинални астрономични моменти - равноденствия и слънцестояния, защото са давали безпогрешни ориентири за сезонния ход на най-важното за хората светило.
В тази връзка не е излишно да се напомни, че очакваното в 6 часа и 9 минути сутринта на 23 септември 2010 г. - моментът на есенното равноденствие, ще бъде поредна възможност да се наблюдават проектираните от предшествениците ни геометрични фигури в мегалитните скални монументи.
Корицата на книгата е дело на великия български художник Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010 година), посветил шест десетилетия от живота си на пространствената геометрия в творчеството на гениалния Леонардо да Винчи.
Това не е първата книга на Георги Велев. Той е изследвал творчеството на колоси като Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир, Христо Ботев, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин.
В предговора авторът отдава дължимото на своя редактор Константин Медаров, който е съдействал при преводите на възлови за концепцията места от "Илиада".
Отзив за книгата във "Вестник за жената" бр. 44 от 25. 10. 2010 г.
от Непрочетената ИЛИАДА на 26 октомври 2010 г. в 00:20
"В невероятно интересната си поредна книга Георги Велев изследва неизяснени моменти около създаването на "Илиадата", смятана за произведение на Омир. Авторът твърди, че са я създали в Александрийската библиотека. Прави паралел със сътворяването на "Септуагинта" на същото място и вероятно в същата епоха. Интерес буди неназованият втори главен герой на "Илиада" - титанът Прометей, който безспорно се нарежда сред многото прототипи на Христос и разрешава конфликта между боговете и смъртните. Текстологичният анализ разкрива, че Троянската война избухва в момента на есенното равноденствие - 22 септември. Скока във времето на действието (девет години) създателите умело са се мъчили да прикрият.
Разгледани са парадоксите (апориите) на философа от школата на елеатите Зенон (живял между 490 и 430 година преди Христа), който съпровождал учителя си Парменид при срещите и беседите му със Сократ. Интригуващо е разрешаването на загадката около съдбите на Вергилий и Овидий, които са в тесния кръг приближени на император Октавиан Август. Книгата разглежда по новаторски начин проблема за мегалитната култура на траките, които са най-старият познат етнос по нашите земи и вероятно са имали изключителни познания в областта на генетиката и селекцията.
Корицата е дело на големия художник Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010 година), посветил цели шест десетилетия от живота си на перспективата в творбите на гениалния ренесансов хуманист Леонардо да Винчи."
Незабравка Петрова
Китовете край Средногорово или ... тайните на "Илиада"
http://vestnikdolina-editors.blogspot.com/2010/09/blog-post_3331.html
Местностите край село Средногорово крият мегалитни изображения, които са точна биологична класификация на китовете, оставени ни от траките. Това твърди писателят Георги Велев, който е посветил не малко от времето си, както и творчеството си, на разкриването на тайните послания, кодирани в произведенията на световни имена като Шекспир, Ботев и Достоевски. В последната си книга обаче, авторът е насочил вниманието си към разчитането на едно от най-древните художествени произведения - "Илиада". Според него, това не е просто епос, а енциклопедия на древността, в която са кодирани знанията на древните цивилизации, като там, специално място е отделено на траките и техните познания. Именно траките, смята Георги Велев, са били сред най-просветените нации в древността. За съжаление обаче, тяхното познание е почти нацяло загубено за нас. в мъдростта си обаче предците ни са се погрижили то да бъде съхранено, макар и кодирано под формата на епос. Дали ние що го разберем и приемем е въпрос на бъдеще.
Именно работата по "Илиада" обръща интересът на писателят и изследовател Георги Велев към древния народ населявал нашите земи - траките. След края на книгата си, той открива и мегалитите, които според него са свързани в цялостен комплекс с Вратата на Богинята на Слънцето край Бузовград и отново са дело на траките. А може би, един ден, именно разгаданата "Илиада" ще ни помогнем да преоткрием траките и да разберем тяхното наследство, оставено по земите ни. За всички, които още сега са любопитни и нетърпеливи да разберат повече за загадките криещи се както край Бузовград и Средногорово, така и в "Илиада" е първата премиерата на книгата "Непрочетената "Илиада"" в Средногорово в края на тази седмица.
- Какво тайни е крила от нас "Илиада" до сега?
- Едно от най-важните неща, които не знаем за "Илиада" е това, че тя е една енциклопедия на древността. Тоест там има кодирани знания и от древен Египет, и от траките, от Питагор, от Архимед. Всъщност, "Илиада" ми даде един нов поглед върху нашия свят, върху света на траките, които играят много важна роля в "Илиада". Всъщност Омир въвежда понятието траки за първи път. До тогава племената имат отделни имена, но нямат това общо название - траки. "Илиада" ми даде философията на древността, в частност на траките, един нов облик на този народ. Моите занимания в археологията на траките започнаха с приключването на книгата ми. В деня в който я приключих изведнъж се озовах в един нов свят, света на тази велика цивилизация, както и Хезиод я нарича - един многоброен народ с неподозирани знания в областта на астрономията и всичко започва от тази слънчева врата на Богинята. Става дума за мегалита край Бузовград, открит от професор Александър Фол. Неговата съпруга, професор Валерия Фол, която също е изследвала съоръжението твърди, че това е най-големият мегалитен комплекс на Балканите. Всъщност обаче, той се оказва много по голям, може би 15-20 километра в посока Средногорово, от това, което тя предполага. Този комплекс е неподозирано голям, с изключително съвършенство и е важно да кажем че това е всъщност южната посока на развитие на Долината на траките. Той тепърва предстои да бъде обстойно изследван според мен, но нещата, които се намират там, са в състояние да променят напълно представата ни изобщо за човешката цивилизация. В книгата си например, доказвам убедително, че там е направена биологическа класификация на видовете китове - беззъби, зъбати, косатки, син кит, с точно обозначаване на техните пръскала според вида кит. Точно на километър и половина от Слънчевата врата в Бузовград, над местността "Плочите" има изобразен с мегалити кит, който е в приблизително размери 1:1. Неговата дължина е 25 метра, широчината му е 5 метра и двете пръскала са точно зад главата му, както е при беззъбите китове, които се хранят с планктон като го всмукват. Много интересно е също, че областта над местността "Плочите" започва с два змея, или две митични същества, които завардват входа. Това е описано в книгата ми и според мен доказва, че това е едно сакрално място, където има изразено чрез мегалити, много интересни обекти, които са единен комплекс със Слънчевата врата на Богинята.
... повече - четете в "Долина"
Радостина Байчева
Побитите камъни – човешко дело, не природен феномен?
http://vnews.bg/news/3877
Автор: Дияна Желева, снимка: Интернет, добавено на 02.09.2010 година, в категории: HotNews, Коментари (0)
Побити камъни са дело на човешкия ум и труд. Сензационната теория е загатвата в книгата на Георги Велев – „Непрочетената Илиада“, която излезе наскоро. Бившият служител на „София прес“ и заместник на покойния проф. Тончо Жечев е категоричен, че в уникалната каменна гора, разположена на 18 км от Варна има тераси и спирали, които директно доказват прякото участие на човешка ръка в оформянето на комплекса.
„Твърдя, че Побити камъни са човешно творение и имам доказателства за това“, каза по телефона от София за vnews.bg Георги Велев.
До дни действащият преподавател по литература обеща да предостави на vnews.bg аргументите, които е събрал в полза на хипотезата за човешко участие във формирането на каменния ансамбъл край Варна. Той вече е направил и първите си опити да информира кметските власти в съседните на Побити камъни общини за откритието си.
До приключване на спора по темата, във всички енциклопедични справки и туристически пътеводители Побити камъни продължават да съществуват като уникални скални образувания и Еоценски мехурчести рифове.
Много хипотези за произхода им
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи — за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряване на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 са обявени за природна забележителност.
Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като „Побитите камъни“, име напълно отговарящо на действителността. Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 m, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Съвременните познания сочат, че тези пясъчни структури най-вероятно са формирани около естествени газови извори вследствие на „слепване“ на отделните песъчинки чрез карбонатен цимент – продукт от микробиалното окисление на газ метан и са известни на науката като „мехурчести рифове“. Циментацията е станала в морски седименти преди около 50 милиона години и благодарение на ерозионите процеси и вертикалните движения на земната кора сега този феномен е изложен пред нашия поглед на земната повърхност. Впечатляващият ландшафт на „Побитите камъни“ се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития с обща площ над 7 кв. кm линейно разположени в пояс ориентиран в посока север-юг, широк около 3-4 km и дълъг над 8 km. Зоната се разпростира на около 18-20 km западно от гр. Варна, започвайки няколко километра южно от гр. Белослав, на север около самия град, близо до завода за соди и с. Страшимирово и пресичайки шосе Е70 и автомагистрала Хемус завършва около селата Слънчево и Баново.
„Побитите камъни“ са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през
1829 г. и от тогава са предмет на непрекъснато внимание, изследване и дискусия. Тези уникални каменни комплекси, не само за България, но и в света са обявени за национална природна забележителност през 1938 г. и в момента се лобира да бъдат включени от ЮНЕСКО в световната листа на геоложките феномени. Каменните постройки на „Побитите камъни“ са с пръстеновиден строеж и се състоят от карбонатно циментирани пясъчници с долно еоценска възраст, като са вместени в същите седименти от които са изградени. Освен формите изложени на земната повърхност те са развити в още две до три погребани нива с обща мощност до 30 m (всичките четири нива могат да се наблюдават едновременно в разкритията „Кариерата“ и „Канарата“). Повечето от колоните на всяко ниво растат върху варовиков слой или отделни лещи и завършват под следващите такива.
От векове Природата извайва каменните структури на „Побитите камъни“ за да ги превърне във впечатляващи скулптури – хора, животни, чудовища, митични същества … „Каменните стражи“, „Камилата“, „Трона“, „Каменната гора“ са имената само на част от тези природни пластики.
Най-известното разкритие, т.н. „Дикилиташка група“ е най-импозантна и в най-добра степен на съхранение. Намира се на около 18 km западно от гр. Варна и е лесно достъпна по шосе Е70 което пресича областта в северната и част и е обект на организиран туризъм. Комплекса се състои от над 300 различни по големина колони разположени в основното разкритие (ивица с размери 850х120 m) и около 50 структури в по малко петно на юг. Някой от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуван колосални скулптурни групи.
„Страшимировската група“ – Разположена е на юг от основната група до с. Страшимирово и е съставена от четири близки едно до друго разкрития с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечениконуса са слепени за основите си, като някой от тях достигат до 9 m в диаметър.
Групите „Слънчево“ и „Баново“ са разположени в околностите на селата кръстници и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 m, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще срещните и други.
Групите „Кариерата“ и „Канарата“ включват няколко естествени и антропогенни разкрития които са най – представителни за разглеждане и изучаване на каменните структури в дълбочина. Те привличат вниманието на учените от началото на 1970те години, когато са били действащи кариери за добив на кварцов пясък, днес изоставени и достъпни за всеки любопитко. Тук, във вертикални разрези с височина над 25 m могат едновременно да се наблюдават всичките четири нива на развитие на феномена „Побитите камъни“ с цялото разнообразие от форми.
Останалите групи са разположени около и на юг от гр. Белослав.
В информацията са ползвани данни от Уикипедия и публикация, в която са ползвани текстове от избрани литературни източници:
Начев, Ив., П. Мандев, С. Желев, 1986. Побитите камъни – водораслови биохерми. Списание на Бъл. Геол. Дружество , 47:1-13 (съдържа пална библиографска справка по проблема до 1985).
Jansen, P., I. Aagaard, R. Burke Jr et al., 1992. „Bubbling reefs“; in the Kattegat: submarine landscapes of carbonate-cementad rocks support a diverse ecosystem at methane seeps. Mar. Ecology Progress Ser., 83: 103-102. Botz, R., V. Georgiev, P. Stoffers et al., 1993. Stable isotope study of carbonate-cementad rocks from the Pobitite Kamani area, north-eastern Bulgaria. Geol. Rundsch., 82: 663-666.
Walter, H., 1994. The stone forest near Varna, Bulgaria – Tertiary rock pillars of unknown origin. Z. Angew. Geol., 40(1): 50-55.
Подземен град функционирал под пловдивските хълмове
Четвъртък, 17 Февруари 2011г.
Автор: Георги Велев
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=207725&cat=11
Изследването и картотекирането на всички тайни под тепетата би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж
Eдна от най-необяснимите загадки на Хеопсовата пирамида е, че нейната височина е една милиардна част от разстоянието до слънцето; очевидно то е било известно и на онези, които са издигнали най-внушителното пловдивско съоръжение.
За жалост истинската височина на два от пловдивските хълма е неустановима. За Хълма на освободителите сега се приема, че е висок 108 м, но корекциите на върха му са започнали още от 1881 г. с издигането на паметника на воините от Руско-турската война, а през 50-те години на ХХ век
при издигането на
11-метровия Альоша същинският връх
е обезобразен
Дори да е вярно, че върхът е надстрояван, то пак ще е трудно да се каже точно колко е височината на хълма поради твърде различната (особено при съпоставката на източната със западната страна) денивелация на терена. Все пак едно сериозно изследване на основата на съградения хълм е възможно и най-вероятно ще се появят сходни резултати с височината на пирамидата на Хефрен (140 м). Същото се отнася и за Стражевия хълм, по който десетки пъти са издигани, разрушавани и наново съграждани (естествено с подръчните мегалити) внушителни стени. Така че сегашната му височина от 39 м е твърде условна, особено ако отчетем, че основите му (твърд факт!) са стигали до водите на Марица. И в този случай паралелът с височината на Менкауровата пирамида (65,5 м) е повече от правдоподобен.
В Гиза основите на трите големи пирамиди са ориентирани с изумяваща прецизност (отклонение само 1,8 дъгови минути) по четирите посоки на света. Ориентирането на трите "хълма" по четирите посоки на света тепърва предстои да се изчислява, но и така то е очевидно при Младежкия хълм и почти несъмнено при Хълма на освободителите. Отстъпът по оста север-юг е: между Хеопсовата и Хефреновата - 150 м; Хефреновата и Менкауровата - 250 м. А от изток на запад: между Хеопсовата и Хефреновата - 100 м. Същото конфигуриране има и в Пловдив: от север на юг разстоянието между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е 250 м; между Хълма на освободителите и Младежкия хълм - 150 м. А по оста изток-запад: между Стражевия хълм и Хълма на освободителите е малко повече от 500 м, но с вече направеното уточнение, че западната част на Стражевия хълм е жестоко срязана при прокарването на тунела под Трихълмието, чието продължение е широкият булевард "Цар Борис III".
Изследването на тунелите в Хеопсовата пирамида и на шахтите от южната и северната й страна, както и доказването на звездната им ориентация към Пояса на Орион и Сириус заема централно място в книгата на Бовал и Гилбърт. Прецизността на техните анализи се опира на измерванията на хиляди опитни египтолози, провеждани в течение на повече от два века, включително със свръхмодерните, натъпкани с електроника роботи УПУАУТ на Рудолф Гантенбринк. Ние не разполагаме с подобни данни, понеже още не е разбрана дори същността на пловдивските "хълмове", но има твърди доказателства, че глъбините им са прорязани от тунели.
От западната страна на Младежкия хълм под изоставената кариера за евтино добиване на камъни се намират следите на безумната идея за изкуствено езерце. Вследствие на подриването и на вибрациите на детската железница (да си представим нещо подобно на Хеопсовата пирамида) се е образувало
свлачище, което е
затрупало една от
тайните на "хълма"
Някога тук в отвесната скала се откриваше нисък тунел с впечатляващо гладко изсечени стени. Той беше толкова нисък, че дори ние, децата трябваше да се привеждаме, за да влезем в него. Накъде извежда и се разклонява не се знаеше, защото на двадесетина метра навътре се беше срутил, но самото му съществуване е свидетелство, че и тук както в египетските пирамиди съществува тунелна инфраструктура.
Тунел, при това достъпен, е разкрит (за пореден път преди година) на Стражевия хълм. Да, той категорично е от римско време, но пък дали не е изграден чрез разширяване на част от много по-древна система от тунелни проходи, прорязваща целия "хълм"? Именно на това навеждат и дългите тунели под Дановия хълм. През 50-те години на миналия век, по време на разгара на Студената война, те са превърнати в бомбоубежища. Указание, че това са били древни тунели, е тяхната многобройност и сложна плетеница, което е наложило изработването на карта, сега станала неразбираема. А в най-достъпната си част тези тунели вече са превърнати в тоалетни на околните заведения - наистина атрактивен археологически обект. Друг вход към тунелите под Данов хълм има по-радостната съдба да подслони самия салон на моден бар. Такива случаи има и срещу Обредния дом на Трихълмието. А за огромното бомбоубежище (с вход от северната страна) под Хълма на освободителите отдавна се търсят предприемчиви наематели срещу минимално заплащане, но, понеже такива още не са явили, в момента се използва като бунище.
Изследването и картотекирането на всички тези подземия в "хълмовете" би било поредното ценно и неопровержимо доказателство за мегалитния им градеж. В такъв случай могат да се окажат верни и много от опиращите се на изследвания с радиестезия твърдения (в. "Марица" от 6 юни 2010) на доц. Ангел Калинов, дългогодишен преподавател по генетика във ВСИ, за съществуването на подземен град под днешния Пловдив. Към съществуването на тунели, свързващи "хълмовете", навежда и стриктната аналогия с платото в Гиза, цялото прорязано от галерии. Ключово място в района заема фигурата на
сфинкса, чийто образ,
при това твърде
оригинален, се открива
и в Пловдив
Мистичният сфинкс се намира на четиристотин метра източно от пирамидата на Хефрен, като оста му минава през южната ? половина. Съвсем същото е отстоянието му и в Пловдив на Данов хълм - на 400 м от съответстващия на Хефреновата пирамида Хълм на освободителите. Разликата е в това, че главата му с човешки лик сочи не изток (както е в Гиза), а запад, но оста му е пак в южната половина на "хълма". От страната на театъра на снимката ясно личи присвитият ляв заден крак, а по-напред е силуетът на главата с пригладени коси на лъв, както е и в Египет. Но оригиналното решение (вероятно незапазено, или пък все още неразчетено в Гиза) е, че под светилището в южната част на Хълма на освободителите има съвсем отчетливо изображение на грамадна лъвска глава. Тоест подмяната на лъвското лице с човешко е коригирана на четиристотин метра с прилягащия на лъвското тяло истински образ. Така, ако е се погледне отдалеч от запад на изток, зад лъвската глава ще изплува силуетът на съответстващото й тяло.
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Повтарящи се с обратен знак истории
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
Повтарящи се с обратен знак истории
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
Ще я придобия непременно тази книга за прочит.
Доста съм изчела за долмените, мегалитните петроси и човешките творения от Модела на вселената /камъните имат невероятни магнитни полета/, но винаги има още идеи за споделяне.
За Сините камъни не знаех, а е съвсем очевидно всъщност. Един каракачанин ми разказа преди време за тайнствата, които крият.
Усмивка. ЛъЧиста.
цитирайДоста съм изчела за долмените, мегалитните петроси и човешките творения от Модела на вселената /камъните имат невероятни магнитни полета/, но винаги има още идеи за споделяне.
За Сините камъни не знаех, а е съвсем очевидно всъщност. Един каракачанин ми разказа преди време за тайнствата, които крият.
Усмивка. ЛъЧиста.
Непременно ще си купя тази книга.
Чу
цитирайЧу
3.
анонимен -
ГОЛЯМА РЕКЛАМА НА една измислена история за т.н. траки.
18.02.2011 11:01
18.02.2011 11:01
Траките на балканите са живяли през 4-тото хилядолетие пр. н. е.
Оттогава досега почти нищо не е останало от тяхното строителство. Казвам почти,защото турците и гърците унищожили по-фрапантните постройки. Оставили само гробниците,но и те не са само на траките. На българска територия има римски,
турски, гръцки, македонски,руски, египетски и още много други гробници, които ТРАКОЛОЗИТЕ преписват на древните траки - за да си приберат хонорарите - нали партията на Орфей им плаща хонорари - за всеки нов гроб тракийски.
ПИСНА МИ ОТ ТЕЗИ ТРАКИ !
сПРЕТЕ НАЙ-ПОСЛЕ!
вИЕ БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ?
иЛИ СТЕ траки?
цитирайОттогава досега почти нищо не е останало от тяхното строителство. Казвам почти,защото турците и гърците унищожили по-фрапантните постройки. Оставили само гробниците,но и те не са само на траките. На българска територия има римски,
турски, гръцки, македонски,руски, египетски и още много други гробници, които ТРАКОЛОЗИТЕ преписват на древните траки - за да си приберат хонорарите - нали партията на Орфей им плаща хонорари - за всеки нов гроб тракийски.
ПИСНА МИ ОТ ТЕЗИ ТРАКИ !
сПРЕТЕ НАЙ-ПОСЛЕ!
вИЕ БЪЛГАРИ ЛИ СТЕ?
иЛИ СТЕ траки?
Аз съм трибалка.
А Вие, ако не намирате себе си в историята - Ваше право!
цитирайА Вие, ако не намирате себе си в историята - Ваше право!
са изкуствено оформяни.
http://kikowsky.blog.bg/drugi/2011/02/05/peshtera-lepenica-e-izkustveno-dylbana-drevna-observatoriia.680585
цитирайhttp://kikowsky.blog.bg/drugi/2011/02/05/peshtera-lepenica-e-izkustveno-dylbana-drevna-observatoriia.680585
kikowsky написа:
са изкуствено оформяни.
http://kikowsky.blog.bg/drugi/2011/02/05/peshtera-lepenica-e-izkustveno-dylbana-drevna-observatoriia.680585
http://kikowsky.blog.bg/drugi/2011/02/05/peshtera-lepenica-e-izkustveno-dylbana-drevna-observatoriia.680585
Благодаря за споделеното!
4udovi6teto написа:
Непременно ще си купя тази книга.
Чу
Чу
Заслужава си!
wonder написа:
Ще я придобия непременно тази книга за прочит.
Доста съм изчела за долмените, мегалитните петроси и човешките творения от Модела на вселената /камъните имат невероятни магнитни полета/, но винаги има още идеи за споделяне.
За Сините камъни не знаех, а е съвсем очевидно всъщност. Един каракачанин ми разказа преди време за тайнствата, които крият.
Усмивка. ЛъЧиста.
Доста съм изчела за долмените, мегалитните петроси и човешките творения от Модела на вселената /камъните имат невероятни магнитни полета/, но винаги има още идеи за споделяне.
За Сините камъни не знаех, а е съвсем очевидно всъщност. Един каракачанин ми разказа преди време за тайнствата, които крият.
Усмивка. ЛъЧиста.
Благодаря ти, че сподели, Чудесна! Имаме прекрасен шанс в днешно време да четем все повече истини.
9.
анонимен -
Интересна информация.
19.02.2011 10:21
19.02.2011 10:21
Но Златните мостове - мегалити? Ще взема книгата - заинтригува ме, благодаря!
цитирайанонимен написа:
Но Златните мостове - мегалити? Ще взема книгата - заинтригува ме, благодаря!
Още много имаме да учим от древните хора.
11.
анонимен -
Никой народ не създава песни за възхвала на чужди герои.
23.02.2011 16:19
23.02.2011 16:19
Според Илиадата, през средата на второто хилядолетие преди н. е. нашият народ, тогава наричан мирмидонци, вече бил достатъчно силен и влиятелен, за да бъде възпят като отделен народ сред ахайците.
Според топонимиката, Ахая трябва да е земята на Ах или Аксиус, Вардара. Името на вожда на мирмидонците Ахил означава “бърз, бързоног”, както и самото име на реката – Ах – „бърз” и „Вардар” –„бързей, бърза река” или „плавателна река”. В самата Илиада той е наричан „Ахил Бързоноги”. Името Ахил в същност означава „Бързият”. Не защото бягал бързо, а защото бил Цар на народа, който живее при бързата или плавателната река Ах. Така погледнато името на ахайците подсказва, че те са народ на мореплаватели. За това Омир пише, че корабите им били бързи. Преминаването на епоса от мирмидонската речева система към гръцката е довело до загуба на част от автентичността на текста и се променило звученето му, според осъзнаването му от другия народ.
Цялата Илиада и Одисеята са създадени за да възхвалят двама герои от народа на мирмидонците - Ахил и Одисей. Следователно първообраза на песните е на езика на мирмидонците, а не на гърците, защото поне това е напълно ясно - гърците не са по никакъв начин свързани с мирмидонците. Но явно, тя не в Атина, а по-на север - в Пела са изпяти за първи път.
Тази книга ще се купува. Така изглежда. :)
цитирайСпоред топонимиката, Ахая трябва да е земята на Ах или Аксиус, Вардара. Името на вожда на мирмидонците Ахил означава “бърз, бързоног”, както и самото име на реката – Ах – „бърз” и „Вардар” –„бързей, бърза река” или „плавателна река”. В самата Илиада той е наричан „Ахил Бързоноги”. Името Ахил в същност означава „Бързият”. Не защото бягал бързо, а защото бил Цар на народа, който живее при бързата или плавателната река Ах. Така погледнато името на ахайците подсказва, че те са народ на мореплаватели. За това Омир пише, че корабите им били бързи. Преминаването на епоса от мирмидонската речева система към гръцката е довело до загуба на част от автентичността на текста и се променило звученето му, според осъзнаването му от другия народ.
Цялата Илиада и Одисеята са създадени за да възхвалят двама герои от народа на мирмидонците - Ахил и Одисей. Следователно първообраза на песните е на езика на мирмидонците, а не на гърците, защото поне това е напълно ясно - гърците не са по никакъв начин свързани с мирмидонците. Но явно, тя не в Атина, а по-на север - в Пела са изпяти за първи път.
Тази книга ще се купува. Така изглежда. :)
анонимен написа:
Според Илиадата, през средата на второто хилядолетие преди н. е. нашият народ, тогава наричан мирмидонци, вече бил достатъчно силен и влиятелен, за да бъде възпят като отделен народ сред ахайците.
Според топонимиката, Ахая трябва да е земята на Ах или Аксиус, Вардара. Името на вожда на мирмидонците Ахил означава “бърз, бързоног”, както и самото име на реката – Ах – „бърз” и „Вардар” –„бързей, бърза река” или „плавателна река”. В самата Илиада той е наричан „Ахил Бързоноги”. Името Ахил в същност означава „Бързият”. Не защото бягал бързо, а защото бил Цар на народа, който живее при бързата или плавателната река Ах. Така погледнато името на ахайците подсказва, че те са народ на мореплаватели. За това Омир пише, че корабите им били бързи. Преминаването на епоса от мирмидонската речева система към гръцката е довело до загуба на част от автентичността на текста и се променило звученето му, според осъзнаването му от другия народ.
Цялата Илиада и Одисеята са създадени за да възхвалят двама герои от народа на мирмидонците - Ахил и Одисей. Следователно първообраза на песните е на езика на мирмидонците, а не на гърците, защото поне това е напълно ясно - гърците не са по никакъв начин свързани с мирмидонците. Но явно, тя не в Атина, а по-на север - в Пела са изпяти за първи път.
Тази книга ще се купува. Така изглежда. :)
Според топонимиката, Ахая трябва да е земята на Ах или Аксиус, Вардара. Името на вожда на мирмидонците Ахил означава “бърз, бързоног”, както и самото име на реката – Ах – „бърз” и „Вардар” –„бързей, бърза река” или „плавателна река”. В самата Илиада той е наричан „Ахил Бързоноги”. Името Ахил в същност означава „Бързият”. Не защото бягал бързо, а защото бил Цар на народа, който живее при бързата или плавателната река Ах. Така погледнато името на ахайците подсказва, че те са народ на мореплаватели. За това Омир пише, че корабите им били бързи. Преминаването на епоса от мирмидонската речева система към гръцката е довело до загуба на част от автентичността на текста и се променило звученето му, според осъзнаването му от другия народ.
Цялата Илиада и Одисеята са създадени за да възхвалят двама герои от народа на мирмидонците - Ахил и Одисей. Следователно първообраза на песните е на езика на мирмидонците, а не на гърците, защото поне това е напълно ясно - гърците не са по никакъв начин свързани с мирмидонците. Но явно, тя не в Атина, а по-на север - в Пела са изпяти за първи път.
Тази книга ще се купува. Така изглежда. :)
Благодаря за професионалната намеса!
Дано да се купува книгата и да се чете. Аз съм в началото й. Подарих я и на двама запалени по знанието читатели. Но е хубаво грамотната аудитория да се срещне на живо с автора и редактора, които са впечатляващи личности.
Малко е да кажа, че се запалих вече. Книгата ще я открия и ще си я купя. Нямам научни познания по темата, но древногръцката митология заобичах още като ученик.
Благодаря ти!!! Ама многоооооооооооооооооо!!!
цитирайБлагодаря ти!!! Ама многоооооооооооооооооо!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мои книги (с изключение на учебника по латински език:-))
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
