Мит е, че тук лежи столицата на деспот Елтимир
Крън е рожба на траките
Кум на Людмила Живкова открил трите крепости в най-младия ни град

Вече втора година Сдружение "Културни проекти" и агенция БУЛФОТО водят експедицията "Преоткрий България". С високопроходим автомобил екипът обикаля неизвестни или труднодостъпни, но атрактивни културно-исторически паметници.
За успеха на проекта помагат ОББ, "София Ауто", "Ауто груп 5", "Шевролет", и HDI, а научни консултанти на експедицията са проф. Христо Матанов от СУ "Св. Климент Охридски" и проф. Валерия Фол от Центъра по тракология. От тази година основен медиен партньор на експедицията "Преоткрий България" е в. " Стандарт". Затова и нашите читатели ще имат шанса първи да се докоснат до тайните и позабравени съкровища на родината.


Йовчо Йовчев е живата енциклопедия
на град Крън
Експедиция "Преоткрий България" реши да стартира втората година от своите проучвания със старините край най-младия град в страната - Крън, Старозагорска област. Какво мислят самите крънчани за новия си статут, е отделна тема. Експедицията обаче се натъкна на забравени имена и събития, влизащи разрез с общоприетите схващания. Водач на експедицията стана местният учител по литература Йовчо Йовчев. В продължение на десетилетия той е проучвал историята на родния си край. И е категоричен, че столицата на знаменития средновековен владетел не е била тук. Но също така твърди, че селището е много по-старо, отколкото се смята официално - от епохата на османското завоевание, откогато фигурира, чак до 1906 г. под името Хасът.
Всъщност още през далечната 1928 г. историкът Иван Велков развива тезата, че районът на днешен Крън е населен от античността. За това свидетелства реставрираната днес тракийска гробищна могила "Крън II"
и двата древни водопровода
за съжаление днес разрушени и затрупани при разширяване на шосето. А също така и писмените данни на арабския пътешественик Идриси, който описва следи от селище в местността Потоците. Там през 1971 г. е открита ранновизантийскa базилика от IV век. "Село без черква има, но има ли черква без село?", обича да се шегува по този повод Йовчо Йовчев.
Според запазените древни имена местността се е наричала през средновековието Кронос, което постепенно се побългарява в Крън. А на гръцки "кронос" означава поток. Но резиденцията на деспот Елтимир определено не е била тук. Въпреки че според легендата при идването на османските нашественици населението се укрило в Крънското кале и само липсата на вода го е принудила да се предаде.
Последвало безмилостно клане
за което пък свидетелства названието на местността Кемик дол (Дол на костите).
Всъщност става въпрос за три отделни малки крепости, наричани "Градовете". Те са пазели един от древните римски пътища, свързващ Северна с Южна България. И са ползвани и по време на Втората българска държава, включително и от деспот Елтимир. Те са проучени преди години от Пейо Гатев - кум на Людмила Живкова на първия й брак. Днес дори на самия ни водач бе трудно да се ориентира сред подобната на джунгла смесена гора, за да стигнем до едно от тях. Екипът бе принуден да се връща два пъти на едно и също място, преодолявайки долове - слава Богу, пресъхнали - и изкачвайки разделящите ги стръмнини. Най-сетне намираме крепостното съоръжение. Следите от работата на археолозите си личат, но са потънали в повет, къпинак и млади дъбчета. Насред някогашния казармен плац пък се извисява дива круша.
А това накара екипът да побърза със снимките, за
да не бъде изненадан от някой мечок
който иска да си вземе любимия десерт, преди да се оттегли за зимен сън. Наложи се отново да се пуснат в действие трион и брадва, за да може да се направят снимки, които да дават ясна представа, че наистина става дума за старо, но малко укрепление, но не и за болярска резиденция.
Малко е нужно, за да се социализира този обект. Край руините минава стара туристическа пътека, водеща към Бузлуджа. Не че има особена нужда от нея - укреплението се намира на не повече от стотина метра от днешния разширен и добре поддържан път към историческия връх. Всичко е в ръцете на управата на най-младия град в България.
Константин Събчев

Цар Теодор Светослав е властелин на тези земи
Елтимир (Алтимир, Аладимир) Тертер е български деспот от кумански произход. Той е брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство. Неговата съдба е типична за феодалните владетели от Второто българско царство. Той се превръща на практика в самостоятелен владетел след бягството на брат си Георги Тертер във Византия през 1292 г. Тогава България става васал на татарския хан Ногай, който поставя на трона своето протеже Смилец. След смъртта на цар Смилец през 1298 г. овдовялата царица Смилцена (так я нарича византийският историк Пахимер, иначе името й е останало неизвестно) дала дъщеря си Марина за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец.
През есента на 1299 г. обаче синът на Ногай - Чака, и неговият шурей Теодор Светослав, който е син на Георги Тертер, спират пред вратите на Търново. Теодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Чака е провъзгласен за български цар, а Смилцена и синът й Иван IV Смилец бягат в Крън, а после в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.
След като сваля зет си Чака, Теодор Светослав Трети сам става цар (1300-1322). Той води успешна политика за обединяване на българските земи. Това го изпитва на гърба си и крънският деспот Елтимир. Отначало той признава властта на племенника си, който дори  му дава нови земи в днешно Старозагорско и Ямболско. И когато през 1302 г. Радослав, брат на Смилец, е провъзгласен за севастократор от император Андроник II Палеолог и потегля към България, за да заеме престола, деспот Елтимир го разбива и пленява. Радослав е ослепен и върнат обратно във Византия, а пленените тринадесет архонти са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия.
Но в средновековието роднинските връзки играят малка роля, дори когато става дума за баща и син. Теодор Светослав изпраща баща си Георги Тертер де факто на заточение в Червен. След това идва ред и на чичо му Елтимир. През 1305 г. Теодор Светослав му отнема владенията. А за личната му съдба историята мълчи.