Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.
Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам.  Той ми позволяваше всичко. Ходех на реката всеки ден, а на дискотека – всяка вечер. Какво ти? Аз бях ключодържател, метач и диджей на дискотеката!
По едно време започна да ме буди рано сутрин, защото дойде ред за събиране на сеното. Ставахме в пет, плискахме си очите със студена вода. Аз – по-леко. Той ми се смееше и викаше:

-    Абе, какво се миеш като коте? Плискай смело.

Плискай, плискай, ала не бях като него – и зимно време до кръста гол на външната чешма?
 
Потегляхме с манерка вода, малко сирене и хляб и след половин час бяхме на ливадите под гората, над Студената река – пълна с водопади и корита, в които да потънеш до шия. До пладне тичахме на тегели: надолу-нагоре по ливадата с вилите; пластехме, товарехме на каручката и, пояли на две-на три, тръгвахме обратно.

Прониква в косата
топло сено.
Каруца катурва баира.
По-бавно, по-бавно върви!
Усещам дъха на селото.



Весели бяха дните. Нощите – тихи. Само един плъх на тавана държеше на тръни моите самостоятелни нощувки в голямата къща. Дядо спеше в ниската част.

И сутрините бяха кротки. Въпреки нас двамата къщата се усещаше празна, боята по прозорците изнемощяваше, а тази – по оградата – направо падаше. Нямаше жена. Мира не ми даваше, че няма жена.
 
Един ден си спомних за Том Сойер и разбрах, че няма кой да ме накара да боядисам оградата, а пък и не заслужавах никакво наказание. Тогава отидох до дядо, който дялкаше хващалото на една гега, и му казах:
 
-    Дядо, да идем до града за блажна боя, колкото за оградата, портата,
и черчеветата?
 
Той вдигна очи, просветля и рече:
-    Добре, още днес ще ида.
 
Донесе ми боя и за една седмица къщата грейна.
-    Много е хубаво – казваше дядо. – Да бе жива баба ти да види!
-    Е, има и друга жена сега.
 
И той кимаше съгласен.

И на мене любим момент ми е онзи в пещерата. А боядисването на оградата е връх в мениджмънта :)))))
Ама и ти май си мила очите си като Том - с малко вода и повече пухтене :)))
Боже, какви красиви спомени събуди у мене... Благодаря ти!!!

Е, как да не му се добоядисва на човек подир толкова красиво разказче? :-)))
Чу

Да, Марк Твен е голям мениджър и възпитател:-) Благодаря ти за съпреживяното!

А на мене пак ми се боядисва:-) Давай да стъкмим бригадата! Благодаря, Чу!:-)

Присвоявам си ролята на този, който ще събира любимите играчки на бояджиите :)))))

си я спомням
:)

По принцип каруците на стръмното са впечатляващи и трудно се забравят:-) Благодаря!