Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
02.02.2011 15:25 -
КАК БЕКИ БОЯДИСА ОГРАДАТА НА ТОМ
Автор: ili4e
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2579 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2011 15:22
Прочетен: 2579 Коментари: 7 Гласове:
8
Последна промяна: 21.02.2011 15:22
Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.
Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам. Той ми позволяваше всичко. Ходех на реката всеки ден, а на дискотека – всяка вечер. Какво ти? Аз бях ключодържател, метач и диджей на дискотеката!
По едно време започна да ме буди рано сутрин, защото дойде ред за събиране на сеното. Ставахме в пет, плискахме си очите със студена вода. Аз – по-леко. Той ми се смееше и викаше:
- Абе, какво се миеш като коте? Плискай смело.
Плискай, плискай, ала не бях като него – и зимно време до кръста гол на външната чешма?
Потегляхме с манерка вода, малко сирене и хляб и след половин час бяхме на ливадите под гората, над Студената река – пълна с водопади и корита, в които да потънеш до шия. До пладне тичахме на тегели: надолу-нагоре по ливадата с вилите; пластехме, товарехме на каручката и, пояли на две-на три, тръгвахме обратно.
Прониква в косата
топло сено.
Каруца катурва баира.
По-бавно, по-бавно върви!
Усещам дъха на селото.
Весели бяха дните. Нощите – тихи. Само един плъх на тавана държеше на тръни моите самостоятелни нощувки в голямата къща. Дядо спеше в ниската част.
И сутрините бяха кротки. Въпреки нас двамата къщата се усещаше празна, боята по прозорците изнемощяваше, а тази – по оградата – направо падаше. Нямаше жена. Мира не ми даваше, че няма жена.
Един ден си спомних за Том Сойер и разбрах, че няма кой да ме накара да боядисам оградата, а пък и не заслужавах никакво наказание. Тогава отидох до дядо, който дялкаше хващалото на една гега, и му казах:
- Дядо, да идем до града за блажна боя, колкото за оградата, портата,
и черчеветата?
Той вдигна очи, просветля и рече:
- Добре, още днес ще ида.
Донесе ми боя и за една седмица къщата грейна.
- Много е хубаво – казваше дядо. – Да бе жива баба ти да види!
- Е, има и друга жена сега.
И той кимаше съгласен.
Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам. Той ми позволяваше всичко. Ходех на реката всеки ден, а на дискотека – всяка вечер. Какво ти? Аз бях ключодържател, метач и диджей на дискотеката!
По едно време започна да ме буди рано сутрин, защото дойде ред за събиране на сеното. Ставахме в пет, плискахме си очите със студена вода. Аз – по-леко. Той ми се смееше и викаше:
- Абе, какво се миеш като коте? Плискай смело.
Плискай, плискай, ала не бях като него – и зимно време до кръста гол на външната чешма?
Потегляхме с манерка вода, малко сирене и хляб и след половин час бяхме на ливадите под гората, над Студената река – пълна с водопади и корита, в които да потънеш до шия. До пладне тичахме на тегели: надолу-нагоре по ливадата с вилите; пластехме, товарехме на каручката и, пояли на две-на три, тръгвахме обратно.
Прониква в косата
топло сено.
Каруца катурва баира.
По-бавно, по-бавно върви!
Усещам дъха на селото.
Весели бяха дните. Нощите – тихи. Само един плъх на тавана държеше на тръни моите самостоятелни нощувки в голямата къща. Дядо спеше в ниската част.
И сутрините бяха кротки. Въпреки нас двамата къщата се усещаше празна, боята по прозорците изнемощяваше, а тази – по оградата – направо падаше. Нямаше жена. Мира не ми даваше, че няма жена.
Един ден си спомних за Том Сойер и разбрах, че няма кой да ме накара да боядисам оградата, а пък и не заслужавах никакво наказание. Тогава отидох до дядо, който дялкаше хващалото на една гега, и му казах:
- Дядо, да идем до града за блажна боя, колкото за оградата, портата,
и черчеветата?
Той вдигна очи, просветля и рече:
- Добре, още днес ще ида.
Донесе ми боя и за една седмица къщата грейна.
- Много е хубаво – казваше дядо. – Да бе жива баба ти да види!
- Е, има и друга жена сега.
И той кимаше съгласен.
И на мене любим момент ми е онзи в пещерата. А боядисването на оградата е връх в мениджмънта :)))))
Ама и ти май си мила очите си като Том - с малко вода и повече пухтене :)))
Боже, какви красиви спомени събуди у мене... Благодаря ти!!!
цитирайАма и ти май си мила очите си като Том - с малко вода и повече пухтене :)))
Боже, какви красиви спомени събуди у мене... Благодаря ти!!!
Е, как да не му се добоядисва на човек подир толкова красиво разказче? :-)))
Чу
цитирайЧу
zefpet написа:
И на мене любим момент ми е онзи в пещерата. А боядисването на оградата е връх в мениджмънта :)))))
Ама и ти май си мила очите си като Том - с малко вода и повече пухтене :)))
Боже, какви красиви спомени събуди у мене... Благодаря ти!!!
Ама и ти май си мила очите си като Том - с малко вода и повече пухтене :)))
Боже, какви красиви спомени събуди у мене... Благодаря ти!!!
Да, Марк Твен е голям мениджър и възпитател:-) Благодаря ти за съпреживяното!
4udovi6teto написа:
Е, как да не му се добоядисва на човек подир толкова красиво разказче? :-)))
Чу
Чу
А на мене пак ми се боядисва:-) Давай да стъкмим бригадата! Благодаря, Чу!:-)
Присвоявам си ролята на този, който ще събира любимите играчки на бояджиите :)))))
цитирайси я спомням
:)
цитирай:)
bachym написа:
си я спомням
:)
:)
По принцип каруците на стръмното са впечатляващи и трудно се забравят:-) Благодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мои книги (с изключение на учебника по латински език:-))
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса