Тъй както бе толкова тихо, че се чуваше само блъскането на осите в комарника, се прови гласът на комшийката Нешка. Стенанието на пресекулки премина в членоразделна реч. Заредиха се вопли на майчице мила и мор, мор, Божке ле, Коцо, де си бре, ела, Светльоо?…

Отметнах хасения чаршаф и отворих прозореца. Гледам, Неша се щура по двора, наведе се, изправи се, пък току се хване я за главата, я за сърцето, и пак нарежда.

От пейката пред лятната кухня се надигна Коцо, нахлупи сламената шапка и се притече на жена си. Повдигна над глава едно пиле, оклюмало, след два метра – друго пиле, провесило крака. Тука-там – по пътя до курника, все предали Богу дух живинки.
Нешка заклефа по него, пък пак се провикна:

– Светльооо... Де го Светльо, бе, Коце? Де го детето? Усети ли го да излиза през вратника тоя следобед?

Коцо, саштисан от пилците, цъкна с език и се залута дълбоко по двора.

Вратата на горната къща проскръцна и се подаде рошавата глава на внука. Викна – спя, бабо, но не пристъпи напред. Тя не можеше да го види, за разлика от мене. Попитах го с рамене какво става, с изплезен език заимитирах измрелите птици. Светьо се изпъна балетно на пръсти, тръсна глава като умиращ лебед, запреплита крачоли и се заогъва – същинска мокра връв. Гледам и недоразбирам. А той надигна палец към устата, заклатушка се като Киро Пияндето и сетне клюмна глава с кривогледа гримаса. Чак тогава разбрах!


Комшийското дете
напи кокошките с вино
и цял следобед
се прави, че спи –
най-доброто.

Къде е сега детството?
И дали днешните деца знаят как се крадат от полога пресни яйца?
Чу

Хихии, то като мен.Аз едно коте напих,.Едни съседи гледаха много, ама много котки в двора си.А мама не даваше котка да припари в нашия двор.И аз, така...:-)))

всяко време си има детството, надявам се, че все още има деца, които могат да си откраднат пресни яйца от полога... Подсещаш ме за една друга история, но еще не вечер:-) Наздраве за Трифона!

Хехе:-) видях те, палавнице малка!:-)

А да сте хранили кокошките с джибри? Резултатът е поразително еднакъв с този, който си описала :))))))
Ееееееееех, хубаво бешеееееееее!!! Леле, колко щуротии сме правили!
Благодаря ти, че ме върна при щурите ми спомени, адашче!

:-))))) може и с джибри! Вие, момчетата, сте доста по-остроумни в експериментите:-)