|
|
Щях да направя така, че в едната ужасно аз да ти липсвам.
Щях на всяка крачка да създавам спомени за времето, прекарано с мен.
Да те карам да се натъжаваш при мисълта, че си се изгорила сутринта от кафето, защото си се разсеяла със спомен за мен.
Затваряйки прозореца преди да тръгнеш за работа и виждайки раждащият се дъжд да си спомняш разтоянието, което дели ни сега и за в бъдеще.
Вървейки през парка щях да направя така, че всяко цвете, всяка тревичка да ти напомня за моите ласки.
Ако можех бих създал две паралелни вселени.
Бих направил така, че всяка моя казана някога дума да прогаря отново със страстта си чувство в теб.
Бих те карал да ме чакаш в съня си и покоят да бяга далече от очите ти тъй необятни.
Бих създавал нетърпението от всяка минута кога ще ме чуеш и да искаш по-скоро да се върна от поредната командировка.
Бих върнал трепета да очакваш просто да се върна, за да те целуна отново.
Ако имаше две паралелни вселени сигурно в едната щях да ти липсвам.
Сигурно в едната всеки спомен по времето, прекарано с мен щеше да ти напомня колко глупаво ти ме отписа.
Сигурно парещото ти кафе сутрин щеше да ти подсказва колко ми липсваш, ромолещият дъжд да ти казва колко далечно вече е отминалото време, а цветята в парка да ти припомнят как времето не лекува, а създава нови спомени от действителни мигове.
|
|
|
|
|
Ако можех да създам две паралелни вселени бих те извел отново на танци, на кино, или просто бихме останали в къщи.
Отново бих приготвил любимите твои картофки с гъби, пушено сирене и сметана и отвново бихме били просто едно, а не двама.
Аз създадох тази вселена и се осъдих виновно на нея.
Какво оставих за теб ли?
Оставих другата, паралелната твоя вселена!
|
