Вървя и тананикам с шепа лешници,
поспирам да дочуя ромон речен -
за камък и водица сред горещници,
но още от реката съм далече.

Жужат оси и перват ме осили,
подхлъзвам се по сипея напечен,
но песента подхвърча с нови сили,
макар че от реката съм далече.

Все тъй - от трън на глог - и през коприва,
но припевът остава неизречен.
Реката в маранята гръб извива,
а песента заглъхва надалече.

Нима от жажда да не онемее,
човекът пее с глас, от жар насечен?
И чувам как реката ми се смее,
че вътре в нея - аз съм пак далече.

Река златоносна е твоята песен, сестро!

.. от трън на глог...
..и с шепа лешници...
ще ти пригласям явно в тананикането.
Хареса ми! Макар финалът да не е точно поантата на онова, което носи стихът като цяло.

е най-намерената поанта!

Изпипана работа!
Туй то.

Благодаря, добре дошъл!