Кротки лодки с имена на жени
клатят мокри въжа и чакат лодкаря –
на куково лято.
Той, лодкарят, нехае –
дава стаи под наем
и плацика душица в кристали студена мастика.
Над смокини, липи,
акации и трепетлики
младо ято от щъркели в прегорелия август кръжи
и след няколко дни под аренда
ветровете ще пуснат гнездата.
Аз притварям широката бленда
и в зеница ловя
празнотата.

Всичко е илюзия...уловена в зениците ...

Мноо кефлийската пише туй момиче! Сичко прочех! :-)

което по моему е най-добрата българска поетеса от наши дни, ни поднася този път
многопланова сензитивност, не само от женска гледна точка, а и горчивия изгуб на разглОбената човещинка! Хвала й!

Да,не само празни квартири,но цели комплекси...загубихме златната нишка на красотата...отиваща си към червеното на залеза.

и пет пари не струваме вече в попълзновението си към отиващото си. Ама все ще се намери изквичала емоция да ни върне към същините ни! Ilr4e служи пароксизмално на каузата.

дето ще ти предположи единственото!

При цялата относителност на абсолютността?!...Дано те заслужава!