Ти си песен, момче от безкрай светлина,
ти си волно море от балкани.
С теб съм истинска, чиста, щастлива жена -
за живот в обичта мен покани.

Ще пребъде след нас буква, слово и стих -
под крилете разпети на книга.
Ти света ми изпя, аз света ти извих,
но и двама ни песен не стига.

Пей - ще пея със теб, мой обичани Феб,
песента е дамгата от Бога.
Да се чуе на изток в искрящата степ -
ти ще можеш, а аз с тебе мога.

Пей! Сред хукнали вселени песента ти да хвърчи!

велика обич и разпятийност!

По багрянински - смело, разгърнато, волно, императивно ...