онези протуберанси,
от които опаковката на шоколада лети
и стаята се издува с гърлен вятър, с твоите забравени смехове,
и бамбукът превива грива в премръзналата вода,
а водата в чешмата сама си отива –
неотвинтена от резбата ръждива,
отново се връща за скок от високи планински бърда

онези протуберанси,
от които стъклата опъват платна,
нагребали дневните зарове,
намачкали нощните залпове,
женските стонове и пещерните мъжки възторзи
с непонятна вина

онези протуберанси
издърпват пелерините на дъжда и ги тръшват нашир и надлъж
за поднос на солта на света,
а покривката смъква лице и потъва в петите на масата,
сякаш празни поли на ненужна жена

онези протуберанси,
които четат от кора до кора
и набиват обръчите на разноцветното райе по стените,
и се напиват с прекипелия сок на портокалите,
за да възвърнат цвета на слънцето,
са само твои,
твои са си,
как
и къде да ги прибера
за друг път?

и нямаш грижа за них, те сами ще стигнат тогова, който има нужда!
Много харесах!

Ти вече си ги прибрала в страхотното стихотворение !