Аз съм риба в саргаски води
и така се залутах в живота –
водорасли – прекрасни треви,
яко стиснаха моята котва.

Виждам кораб – досущ като мен –
да се клати на мътното дъно.
Брат – от мълния грозна ранен,
как да стигна до теб? Да се сгъна?

През кошмара на живия плет,
който все те загражда от мене,
как да викна, че имаш съсед
в непристъпната морска вселена?

Ех, опитвах се днес да бъда и домакиня/то не че много ми се отдава/, ама като надникна и се набълбукам с нещо такова, като постнатото тук и съвсем се свършвам с добрите си намерения :)

ПОЕЗИЯ! Разкошна при това!

Като потъваме, поне да е царствено ;) :))))))))

Хубаво е!

но някой ден сирените му страшни ще се чуят - от твоите стихове, Илиана.
Благодаря за този текст!
Чудовището

си принадлежат и се търсят, независимо от незавидната си битейска съдба! Чудесна хрумка, ili4e! Да илядиш над вода и ни носиш товари с поезия от неизбродните си палуби!

Страхотно казано! Супер коментар!
А стиха се върнах да прочета отново:))))