Пришивам копчета на марсианска ризка.
Към космоса поглеждам и те мисля.
Ела си, доста си добивал злато.
Без теб е бедно – с теб ми е богато.

Дойдоха пак онези земни хрътки,
набодоха си сондите по двора.
Ела да ме целунеш, че съм в тръпки
след странното внимание от хора.

Накрая ще затворя тук дюкяна,
но без иглите – да не ги намерят.
При теб ще литна и ще ти пристана –
на твоята планета – на Венера.

Ти само гледай – в орбита ме чакай,
че Слънцето гори до теб на стъпка
и видиш ли ме – светлина през мрака –
убий ми скоростта с една прегръдка.

Летящ Врачански Караконжул можеш да спреш само с прегръдка! :-)))))))))
Ще опитам.
Чудовището

Marsianka.

хареса ми.

Добре дошла!

Благодаря за прочита!

Няма страшно, Чудо, в космоса нищо не се губи - няма къде?

Най-любимия ми твой стих! Много любим! Бързам за работа, но не мога да не рискувам, заради този стих мъъъъничко да закъснея :)))))))
Разкош!
Целунат ден да ти е!

Прекрасен ден да ти е, Женяя-я-я-)))) Полет на душица, светлина в очите!

освен "мечоче" откъм морето, не усети ли и едни целувчици?!Моите са...:)))
Браво ти!

Доживяхме да чуем, че една жена иска да отбие любимия си от златодобива!...Пък "убий ми скоростта с една прегръдка" е убийствена поанта! Междузвездна шивачка!...

Сетих, Смайли:-))) И целувките и усмивките - благодаря ти!

Тъй де - заради тоз златодобив заборавихме вече от къде сме:-) Благодаря, че паркира динозавърското си НЛО в марсианската ми орбита!

Ех,ех!Какво стихотворение!
А пък каква поанта!

Приемаш ли едно Землянско браво?

Силна поезия!

Творба, която бих могла да чета всеки ден, без да загубя и грам от възхищението си към нея!