"Кобилата можеш да откраднеш, погледа й - никога."
Арабска пословица


Ще премина хълми и дерета,
ще протрия ходила и длани –
ще ме щеш ли гладна, жадна, клета,
но за теб прегънала Балкани?
За една прегръдка под букака,
за една целувка между дряна.
Ти речи – на кой чатал ме чакаш,
за да знам коя следа да хвана.

Лира нямам – по лещак ще пея.
Ще ме водят вълци среброкоси,
спомнили си струна на Орфея.
Звяр – към теб, човека – ще ме носи.
А когато стигна те – там, горе –
утринна ще кротна до скалите.
Ще ме щеш ли – стихнала изгора –
ще ли имам сили да попитам?

Поезия 24 карата!
Чудовището

Вземам те на прицел.

Благодаря, поласкана съм:-)

Благодаря, Чудо!

Без думи! И без изход от тук! Ще се завръщам!

Ами тука може ли също и жени да се изкажем с:Браво!Браво!

Би подлудила и камък! Браво,ili4e:)))

Драго ми е като идваш!

Жените са дори с предимство, благодаря ти!