Дали защото ти си тръгна рано,
без слънце ясно плъзна моят ден.
От стъпките ти се взриви вулканът –
заспалият чилийски сън Чайтен.
До него чак си стрелна светлината
фенерчето ти волт и половина.
Видях те – сам, накрая на земята,
светкавици над теб небето ринат.
Къде понесе светлия ми кичур?
Ще тръгна, ще те диря в необята –
дори и призрак да си в Мачу Пикчу.
По облаците ще се изкача –
и по-нататък.

Дали е по силите на простосмъртния да понесе такава любов! Сили, миличка, ili4e ,на теб и любимия!

Ама че люта закана!

Ами да, цял вулкан е събуден, не е шега работа:-)

Простосмъртният затова е простосмъртен, защото все мисли за по нататък:-)

Кичур светли коси...
Кой ли ще ги спаси...

;)

Привет момиче- иличе! :)

Privet, Zinka! Svetul den da e:-)