За нисък старт вибрирам в трепет – корда.
В далечината – репортер до журналист.
Цял стадион, наточен за рекорда,
слухти – да екне залп от сигналист.
Сече дъхът ми – щраква през петлето
и – алено – челото ми кипи,
и падат фотографите в пердето,
което до финала се топи –
и капе,
и по пистата се пръска,
и съска кръв през пръсти и пети.
А в гръб ревеж ме реже и ме блъска,
че краят към гърдите ми лети.

http://www.vbox7.com/play:6701e8b1&al=1&vid=
Чу

Blagdoaria, 4udo! Klassika!

до немайкъде, рекордьорке!