Все тази котка в пролетния припек
и кучешкия лай по зимен вятър,
дърветата, в които се заплитат
сън с яве – оживял в мига театър.
И черноземите на преорани книги
в очите недоспали – вечно будни.
Цигарата, която ама никак не достига
да прогори блокадите на слънчевия рудник.
Все срещата по острата отбивка
от делничната щедра магистрала –
към глаголическата тишина на пренаписана усмивка,
с която пътят по натам се преживява
като насъщен и от Бога даден залък.

и пура за прогоряване на блокадите! Все пак са си уютни отбивките!
Целуната си от Него!

Blagodaria ti, Lamia! Blago e da si mislim pone, 4e sme celunati ot Nego!