С изцъклен мозък как се пише –
с протрити сетива какво да казвам –
рамкирана, чипирана, ограничена тук – и свише,
ти щеш да си представя свобода?
Не ме разсмивай – рано е за празника.
Петият ми прешлен скрибуца деформиран
от оковаване – и няма да ми издържи смеха.
Къде са космосите, птиците, момчетата – с които бира пих?
Къде е песента и моят стих?
На линкове светът нацепен е – бръснарски ножчета ми гладят паметта –
нима потеглят валяци по мене – на парад?
Светкавична се щурам из пространствата – и ме е яд
да хвана с периферното си зрение как ми се фръцка непозната земя.
А ти ме караш да ти кажа пак – къде съм, как съм?
Е, няма ме – това е – няма ме и никак съм.
Какъв купон? Това е тъпотата на живота ми,
това са всичките райета, татуирани по кожата ми –
затворът ми е станал на костюм.
О – да – тук-там с протрити лакти –
от жалки напористи терористи организирани все повече из моя ум.
... и най-опасното ще бъде – да съм гола.
... и най-ужасното – да кажеш, че съм хубава.
Спри да го казваш – влез да те затворя нейде в себе си
и да те питам що съм.
Рецидивист на свободата, повярвал в най-жестоката заблуда?
Аз свърших – няма другo –
свещта ме глътна – черна пеперуда.

Евалла!

но стига се престорничи на алкатраска!
Волна зебра си из саваните мъжки!
И ги стъпкваш с тръс, раван или галоп!

Понякога и партийните поети казваха класически истини:
Така ще си умра:
недоживял и недолюбил,
с прощална яснота разбрал,
че твърде малко съм раздал,

че твърде много съм пропуснал и загубил...
... че тъй ще си умра:
недоживял
и недолюбил...

да ти кажа ли. :)))
"Куца" ми ритъмът. Мисли го!

na cialoto tova bezobrazie mu otiva da e s kuc ritum:-) Blagodaria ti, Vili!

Volna zebra...Tova si e napravo idilia, Lamia!:-)

Istinite sa klasi4eska naprava. Dobre 4e niama kak v suznanieto mi da ima delba na partiini i nepartiini poeti. Rodih se s leko zakusnenie. No dnes pove4e me pritesniava esteti4ekata marginalizacia na suvremennite poeti. Blagodaria ti, Gen4e!

Blagodaria za podkrepata, 4udo!

Затова правото да си представим пъстри криле е толкова ценно:)... Мъничка благодарна усмивка, Закопчалчице. Бъди! :)))

Силно! Много силно! Възхитена съм!

Blagodaria ti mnogo! Osobeno za pustrata predstava, Elineli!:-)

Napravo si e ujasno, Jenia:-) Blagodaria, 4e doide!

Творбата ти ме глътна, сдъвка и изплю да се намирам... Не ритъма, себе си изгубих! Какъв ти ритъм! Женско чудовище такова! Страхотна творба!

Мъчно ми е като те пропусна, ама... Ох, защо не съм стоножка?! :(

Nedei, ne budi stonojka, budi si hubava Jena! Ni6to ne e propusnato, ako e napisano, ima si vreme za zavru6tane. Dobre do6la!

Otivam da se zavia prez glava:-) Eh, Jeniaaa!

Значи ставаш свободна! ))))

Поздравления!
И наистина е станало страшно да сме голи и уязвими, защото наоколо е пълно с маски и раирани костюми... :))

Поезия е.

На сърце ми падна изводът ти мъдър, Слави - благодаря!

Вярвам, щом ти го казваш!