Не беше лош денят, но го изгубих. Няма чудо.
Изядох го, изпих го – и сякаш век, епохи премълчах.
Да слушам – твърде много се потрудих. Пак залудо.
От слушане дори не помечтах. Пак бърсах прах.

Такива съботи ми идат твърде много – изнемогвам ли?
Утра и вечери - полуживени и полупроспани.
В неделята осъмвам под тревога, спи ли Бога ми? –
А понеделникът по циферблата с бяс ще ме подхване.

И чак във петък, ден пазарен, ще подгъна крак по мрак –
какво пък – даже аз да си заслужа светлина в тунела.
И всеки месец все това си викам – ех, Илиана, няма как! –
инерцията те познава смела.

Какво е смелост и пространства и синева – все под остен?
Нима светът така ще ме запомни – герой на нива – мирова Сивушка.
Помнете думата от мен – в живота нечовешки прекроен
ми иде някой ден да се стоварвам – бясна пролетна градушка.

Да вея, да фуча, да падам - и не неделя, не и две, не три –
а цяла вечност яко – на чорлави въртопи да се сривам,
докато и небето се втрещи – и Господ види как във мене ври
и как гори онази събота, когато може би ще съм щастлива!

Словесна вихрулица!
Чу

И моето БРАВО имаш!:-)))

Не беше лош денят. И пак не е...
Дори градушка пролетна като Иличе
да се стовари съботно - ще есенее.
В предчувствие на щастието вече...

Благодаря, Чудо! Чакай да си прибера ушите под сламената шапка:-)

Сърдечно ти благодаря за подкрепата и оптимистичния прочит!

Разбрахме се, Усмивчице:-) Благодаря за оценката!

Ох, или! Това не смея да го коментирам, защото не мога да избегна потапянето в личното ми.... :)