Понякога мъглата не спасява.
Природа е – не си виновен ти.
Не си отивай – слушай и чети.
От тишината друго не остава.

Не се дочува поглед в синевата –
не са виновни пустите очи.
Ирония – да чуваш, че бучи
през миглите на мисълта гората.

Не се спасяват мисли по стените
и колкото са светли и са чисти –
върхът ги иска, живи алпинисти –
с телата им да гали канарите.

Понякога тъгата не спасява
от радостта, добрала се до пик.
Не си отивай – тя е само миг.
След обичта ни друго не остава.

Изпипана работа )))

:))

Написала си чудесен стих! И нека да остане радостта! :)

Благодаря ти, Ясене! Зарадва ме твоя прочит:-) Да бъде радост!

Поздрави и от мен!:-)

Слави, благодаря ти, драго ми е да ти вярвам!

„Всичко във Вселената е в заговор за сътворяване на личната ни съдба.“ /Д.Чопра/

Във Вселената няма изолирани обекти. Хората и обстоятелствата, които привличаме отговарят на нашия вътрешен свят. Дори и „лошите“ неща, които не искаме, всъщност ги създаваме чрез дълбоките си убеждения, залегнали в подсъзнанието ни.

Egati Lamiata! Taka e. 4udom se 4udia kak da zakutam vselenata v krotkia polog za utre6noto svetlo tvorenie. Temata e mnogo 6iroka, nalagam si da se samovuzpitavam v neia, za6toto tova ne se u4i nito v doma6na, nito v 6kolska programa.