Понякога те гледам като Господ,
но не във онзи вехт, сакрален смисъл –
когато с рой плевясали въпроси
човек стърчи сред храма –
ням и слисан.
А в онзи миг,
когато съм в катрана
на адовите сенки от огньове
и съм неземно грозна – черна рана,
та в пепел ми се ще да се заровя.
А за мига,
когато те забравям –
зареяна, от радост оглупяла,
щастлива и немилостива плява,
сред юнските жита се вкоренявам –
прости.
Нима забравям за човека,
когато в тебе виждам само Бога?
Но знай, че по обратната пътека,
сама да си прощавам
аз не мога.

Немея.
Чу

са повече и от сакрална поезия!

Зяпналата Ламя.

Прекрасно е - и е полет и е болка ...!!!

Поздравления!

Ей такива неща ме разбъркват de profundis и вадят отвъдните смисли наяве.
Напрегръщвам небето ти! :)))

Истинско е и е много, много обич! Обич, пред която човек може само да притихне и да се заслуша в сърцето си!

Ти цели галактики си мотаеш из пръстовите отпечатъци, нали те виждам.
Никакви прошки да знаеш! ;)

думите са само камъчета, които трасират пътя.
Всезазидани в канари от отвъдности, викаме,
докато най-накрая слънчаво сърцата ни се разпукат
на хиляди фотонни късчета, за да сме по-искрени
и безнамислено да се постигнем като същности :)

Леле-мале, на пръсти се повдигам към твоята философия:-) Благодаря!

Благодаря за думите:-) Пак ела на моя остров!

Благодаря, Женя! Да ти е светло и нежно!

Цял ден живах с прегърнато небе, благодарение на теб, Чудесничке!

Поздрави и от мен, Зинка - от сърце!

Сакралната поезия е в "Курбана", Ламю - благодаря ти за него!

аз пък изкопах кладенец на Меркурий от твоите поезий чудовищни!

Чудесен стих!Поздрави!

Много силно и дълбоко!

Благодаря, Стихия!

Поздрави и от мен!