Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
30.09.2010 16:33 -
ТАНГО В НЕБЕТО
Как искам, Боже, утре да е още вчера.
Отново да те чакам – да съм твоя – тиха в зарево
и с ден по-млада – за небесната вечеря.
Танго в небето ли? Не е възможно -
та аз съм птица в райското дърво?
С "едно назад и две напред" не можем
да хлътнем в паузата – ще сме наполовина повторими.
Отпочини си след вечерята ни, Боже –
с трохиците и чистата водица остави ни.
Не ми се пише – времето затича се
далеч от вик – зенит на самосрив.
Из ноздрите ми слънцето напича – аз съм ничия
в дъха на сняг, одраскан с лъх на дзифт.
Очите ми на бялото изпускат края – но не жаля
води ме – в бяло съм – по пътя колеблив –
не виждам стих, а кривата копраля
на ужаса – стихът ми да е жив.
След мене жива – не целувка – запетая
на дивна гръд в деня ми самодив – ти напиши,
ако случайно хвана релсите към Рая
със кръст за праведност от свят несправедлив –
аз ще прекръстя нашите души.
Отново да те чакам – да съм твоя – тиха в зарево
и с ден по-млада – за небесната вечеря.
Танго в небето ли? Не е възможно -
та аз съм птица в райското дърво?
С "едно назад и две напред" не можем
да хлътнем в паузата – ще сме наполовина повторими.
Отпочини си след вечерята ни, Боже –
с трохиците и чистата водица остави ни.
Не ми се пише – времето затича се
далеч от вик – зенит на самосрив.
Из ноздрите ми слънцето напича – аз съм ничия
в дъха на сняг, одраскан с лъх на дзифт.
Очите ми на бялото изпускат края – но не жаля
води ме – в бяло съм – по пътя колеблив –
не виждам стих, а кривата копраля
на ужаса – стихът ми да е жив.
След мене жива – не целувка – запетая
на дивна гръд в деня ми самодив – ти напиши,
ако случайно хвана релсите към Рая
със кръст за праведност от свят несправедлив –
аз ще прекръстя нашите души.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мои книги (с изключение на учебника по латински език:-))
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
