"И душата ми пие сто-двеста грама, когато не може, а иска да съмне."
Време ти е да направиш нова книга, стига сме те сричали само ние...обществото чака добри поети. В първите редици си!Поздравлевия!!!

Илядо пъти: - Да! - речено с волумето на мах! :-)))))))))))))
Чу

Благодаря ти за подкрепата, Генче! Поздрав сърдечен!

:-))) Благодаря ти, че чу!

... небето в усмихната пролука заваля обратно нагоре в своя шамански облачен порив да завихри в спиралната нега на нечия ушна мида, един съкровен шепот от Божествени предихания... :)))
Ахх, Илияна... игличеста, приказко!
С Чудности ми наваля чуването! Благодаря! :)))

Благодаря ти, Чудесничке!

продъни ми се есенната шапка
от мечешките сватби се продъни -
по припеци от дъждовете лакоми,
от борови игличини и тръни
и затова я пълня с листопади
чак после си я слагам на главата
ех, шапке мила - бяхме здрави, млади
сега сме пир за шарения вятър:-)

сега сме тихи в изворните клади
и ромоли отвътре чаканата сила.
обвиват ни мъгли в прегръдки хладни
и причудливо ни целуват с милост.
когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.

отнесох се, чудеснице:-)

БРАВО!
Ако можех и аз така, да я хвърля на ма...та и тази шапка...

Усмивчице, ведър, волен и вдъхновен ден да ти е! Да фърчат шапки до небесата!