Тъй, както гледам, ще се мре
в неверие в самото време,
което конски гръб пере
с откоси реже сбруя, стреме.
Ездачите ще се спасят.
По сипея ще се катурнат,
ала конете ще цъфтят –
бодили в непристъпна урва.
Там, в немота, в самото нищо
ще бият екотни глави
и на талази ще отприщват
въпроси, викове, мълви.
И ще се хряскат – кон след кон –
след всеки опит за летене
не в окопитен небосклон,
а в огнедишащите вени.
А залезният хоризонт
ще галопира с тромб към дроба.
Самото слънце ще е фронт
на мрака, който ни заробва.
Тъй, както гледам, ще се мре.
Ще бъде вихрогонно скоро.
Дано пак Черното море
да ме изплиска от позора.
Ще дойдат други времена,
нов кон в бодила да се пръкне -
с криле от стари стремена,
преяздили и Рай и Пъкло.

Неудържима си, Илиана Илиева!
Чу

Стихотворението свърши, а конският тропот остана...
Много енергия тук!

Добро утро, Или! :)

Добро утро, Чу! Да е сипейно само откъде светлини!

Утро, Зинка! Зимният вятър отвя конския тропот:-)

Усмихнат ден!

усмивки и на теб, Маконт:-) Благодаря!

както конете!
Здравей Или!:-)

Здравей, Усмивчице, благодаря, че пак дойде:-)!

!!!!!!!!

Blagodaria!