От мен отстъпва младостта,
на приливи пълзи разруха
и не скала е крепостта –
пустинята надигам суха.

А тя се радва вътре в мен
и жаждата й тържествува,
тя хвърля ме в безплътен плен,
готова век да съществува.

Да си векува – аз съм миг,
листенце в лавровите клони,
вик, долетял на чужд език
от срутените вавилони.

Много боли.
Чу

Eх, че хубаво!:-)

6te mine, to e samo na "film":-) Blagodaria ti, 4u!

Usmihna me, Usmiv4ice:-)