...и думите добавят към света разбунено мълчание –
понеже не умея да мълча крилато, чисто.
Грехопадение е радостта, доведена до отчаяние –
изречена разумно, артистично, поривисто.

Чета и се дивя на нечовешкото многообразие,
с което пишем себе си в релефа на Земята –
от недовършена любов и недоносена омраза.
Кажете, кой ще каже – как се пише тишината?

Може би с тишината след нас, със нас тръгнала...:(
Eх, ili4e, в САЩ празнуват, а ние търсим тишината...Прегръщам те тихо!:)))

Нека си празнуват? Ако можеше и радостта на хората да стане глобална - щях да си замълча щастливо:-)
Благодаря ти, Генче!

Много ми ареса!
Поздравления, ili4e!
Чу

Радвам се:-) Благодаря за слънчевия прочит, Чу!

дали изобщо има тишина, може би там при покоя. Хубава вечер!

Благодаря ти! Спокойна вечер!

Аз я усещам, и от нея ми става студено.После я пиша с ледени пръсти.А понякога ми кънти в ушите...маймунска работа Или, нали знаеш, че не обичаме тишина?!;-)

И правилно правите:-) Много е загубил человеческият род по пътя на еволюцията:-) Усмихнато, весело да ти е, Усмивчице!

http://www.youtube.com/watch?v=_ACJDuMLHkU

4udesno!:-))))))))))))))))))

Аз я пиша в синьо. Посегна ли към другите боички, става страшно.
Поздрав за хубавото стихотворение , Или!

ами да, синьото подхожда на тишината? Благодаря ти и добре дошъл!

не се подписах.
Silver Wolfess

О!:-) трогната съм!