„Защото животът
до гуша дойде ми почти,
а още далече е дългата сладка почивчица,
седя на бордюра и стискам бутилката бира с пети.
Бордюрът е място,
където приказвам си в стихчета.”

Валери Станков

Стани от бордюра,
ела, че е време да мъкнем вар! –
та малко да светне – и после да седнем на чисто.
То, стихове – дал Бог,
но виж – те оставят в гърлата
невъзможен за стъргане пласт от нагар.
От нагара им гласните струни прегракват,
въжета провисват.

Крал Луи,
Помпадур –
отколе е техен – и на техните сенки е кръстен площадът –
Те – децата на съдбата,
нека пеят – два варосани,
захаросани,
два исторически призрака –
в щастливия край на Всемира –
остави ги на мира –
нека се реят в щастливата приказка.

Ние трябва със теб да варосаме този бордюр –
давай кофата с вар –
ние с теб ще ги пратим да купят от светлата бира,
да си пийнем на воля –
аз – луда,
ти – триж по-щур,
с мен ли хвърли съдбата?
Точно с мен ли – щастливия зар?

да ида, Закопчалчице?! Такива варОвници, не може в жажда да биват! :)))

Ние трябва със теб да варосаме този бордюр...:)
Нова приказка на един крак куцука по бордюра и обещава, обещава...

И почваме! :-))))))))))))
Чу

Щом и ти ще помагаш - може цяла каса да вземем:-) Благодаря за подкрепата, Елинели!

Нова приказка, нов ден! Да е красиво, Генче!:-)

Ей това е мъжка приказка:-) Чу, отивам да поогася малко варчица и те викам!

Не се забравя това, което напишеш!
Живея в стиховете ти. И си ги викам на помощ, когато ми е трудно.

И си ги викам на помощ, когато ми е трудно.
........
това ме развълнува! Благодаря! Все пак дано "трудното" е умерено, светло да ти е!