Не, недей да ме караш да се гледам голяма и смислена.
Има толкова много навирени дамски капризи.
Остави ме на равно, там, където започва най-ниското –
нека чистият сняг е високо над моята риза.

Аз не ща да съм хълм, нито трън през очите на никого.
Има толкова много измами под миглите писани.
Остави ме на тихо, по-далеч от възторзи и кикоти –
та зениците мои да светят, от празното слисани.

Наречи ме мираж, назови ме водица под пясъка.
Има толкова вечни грамади, в гръдта ни затрупани.
Мога само веднъж да се видя голяма сред тясното –
в обичта ми към теб – недопита и недоизкупена.

Това е Поезия.
Чу

Може ли миража да не е истински?
А истината Мираж?

Мога само веднъж да се видя голяма сред тясното –
в обичта ми към теб – недопита и недоизкупена.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Благородство и талант! Високо слово!

Притихнах,Или... Опияняваща чистота! По-висока и от най-високото!
Гуш!:)

Хубава вечер да е, Чу!

Може - и двете:-)

Благодаря за подкрепата, Галена!

Прегръдка, Женя!

Голяма си и сред широкото с поезията си и с обичта си недоизпита!

Прегръдки на брони и светлушинки!

Поздравления, Или!
Silver Wolfess

Благодаря ти, Вълчице!

нежен и богат...красив стих, много мерси.

И аз ти благодаря, Влада!