Коварни мои планини, притулни пазви.
Уж мекота и рошав гъдел и прохладеност младенческа,
и камъните изтукани, яко юначини, що опазват
земя и небо – хеле пък човек, залутан в драките – да не захленчи.
А се пропада вдън мъхнати коренища и игличини –
забравено кога отронени от гордостта на смърча и на бора.
И гине се из пещерите явно грейнали, а в дъното двулични.
Не ми е стар върхар талантът, за да мога всичко да го проговоря.
Но то не е и всяка дума за отвързване и пускане,
че словото си би наръфало петите по ждрелата и баирите –
и – беж по дивото.
А ако костите на думите под лунна светлина прохрускат
в безмълвните уста на вълчите потайни пирове?

Неповторима!
Остава ми да слушам.
Чу

Не ми е стар върхар талантът, за да мога всичко да го проговоря.
Но то не е и всяка дума за отвързване и пускане,
че словото си би наръфало петите по ждрелата и баирите –
и – беж по дивото.
...
Валя

Такова слово! Шашна ме с тая стилистика!
А ако костите на думите под лунна светлина прохрускат
в безмълвните уста на вълчите потайни пирове?
!!!!!

Винаги спорех с един стар приятел.Той ми казваше, че поезията се гради на метафората, а аз все не бях съгласна.Сега, когато чета твоите произведения започвам май да влизам в неговият коловоз.
Хареса ми Или!
Светъл ден за теб!:-)

Да, неповторима е, особено в тъмното. Благодаря, Чу, че чу!

Поздрав, Валя, и от мен!

Дива стилистика... Благодаря, Гал!

Има истина и по "неговия коловоз", но би било скучно и безпътно, ако е само този коловоз:-) Благодаря ти, Усмивчице!

"Животът е добър ден и довиждане, отваряне и затваряне на вратите...!" Б.Х.
Бронтю

Благодаря ти, мъдрий БронтЮ!

Е.... тогава си разказало играта...

Точно така!

философска пейзажност!:)

Благодаря за прочита!