Утро мое, приеми ме,
стъпя ли на твоя път!
Пролет, лято, есен, зиме
стъпките ми да ехтят.
Ще ти отведа луната
с поглед замечтан и чист.
Ти пази ме - за отплата -
като бял, неписан лист.
Ако съм за теб достойна,
ще изпиша ден красив.
Ако не, ще млъкна двойно
в този свят, тъй приказлив.
Нека другите говорят,
нека пеят - вместо мен.
И бъди - за всички хора! -
слънцето на този ден!