Утро мое, приеми ме,
стъпя ли на твоя път!
Пролет, лято, есен, зиме
стъпките ми да ехтят.
Ще ти отведа луната
с поглед замечтан и чист.
Ти пази ме – за отплата –
да съм твой неписан лист.
Ако съм за теб достойна,
ще изпиша ден красив.
Ако не, ще млъкна двойно
в този свят, тъй приказлив.
Нека другите говорят,
нека пеят – вместо мен.
И бъди – за всички хора –
слънцето на този ден!