Спасяваш ме от дребното неудобство да зейне зев по мен, да съм полугола, полунесъвършена, полусмешна и полутрагична. Присвиваш многократно тези опасни половинчатости, през които се промъква ехидната усмивка на Ехидната, олимпийския укор на простосмъртния, воайорството на неукия  и презрението на естета. Ти си ми прошката за повредената брошка, здравата опора на мартеницата, орбитата на доверие. И тази майска вечер, докато един левент-прилеп се лута без да докосне Венера, откривам, че сред оплетените конци и иглите с големи и малки уши, ти ми липсваш. Ти, безпокойна игла.

Хубава находка :)))

Набито око имаш - професионално! :-)