Прости, че се забавих, ала пак
забих се във задръстване ужасно
и не успях да срещна твоя влак,
а ти си писал стих след стих – на място.
Подръж за малко тия три торби –
жените тук сме все като макаци –
едната даже малко се проби
от винкела на двама смотаняци.
Те бързаха към първия перон –
да хванат електричката за Перник,
да бяха казали поне – пардон!
Отпрашиха прашасали и черни.
А ти си светъл и галантен мъж.
Такива ли са всичките във Варна?
Тъдява съм била, уви, веднъж.
Не съм била щастлива да те мярна.
Но има Бог – и Господ се смили.
Ти си ме чакал – щастие неписано.
Да тръгваме към центъра – или –
да хващаме обратната мотриса?

i mnogo hubavo stihotvorenie.

Подръж за малко тия три торби –
жените тук сме все като макаци –
едната даже малко се проби
от винкела на двама смотаняци.

Прашасали и черни, може би -
докато тука си играете на жмичка,
те крачат бързо, стиснали зъбИ,
та белким хванат свойта електричка.
Забързани за работа - нали
се бъхтят за мизерните заплати,
наместо да заплачат: - Ох, боли,
аман от тия криви банкомати.

Благодаря ти, Влади, за точния и поетичен отговор!

Благодаря за оценката!

Диалозите са хубаво нещо, блажено нарушение на монолозите. Благодаря, Валя!

И те уверявам, че и в Перник не липсват мъже, светли и галантни, та затова бе и реакцията ми. Голфовете и винкелът са чалга интерпретации, все пак Перник е градът и на Борис Христов, и не само..А сега хората там си поправят срутените покриви, зимата ще дойде скоро.
Поздрави!

Зная, Влади! Години пътувах почти всекидневно с тази електричка - най-добрата ми приятелка от училище ти е съгражданка. И храня най-топли чувства към града и пътя към него, а особено към познатите ми и близки хора.