На Кънтърстрайк ме биха до зори,

ръката ми е вече с три неврита,

един ми писа : „ти опозори

честта на клана и ще те наритам!”

Кръвта ми се оттече в този миг,

животите ми ... – те се занулиха.

Последен изстрел, а след него – щик.

И ето че прописах даже стихове...

Захвърлих пушки, ножове, стрели.

Не ме очаквай вече да се логна –

над мъртвия там кой ще се смили?

И чуждите и свойте ще ме погнат.

Ти помниш ли го онзи хубав стих,

че мъртвия не ни е враг? - Не ни е.

На Кънтърстрайка всичко му простих –

не сме родени да се трепем ние...