Ще дойда аз при теб, зад трафопоста,

ще споделим кашона и винцето,

и приказка за лека нощ ще нося,

притоплена на заник слънце, ето:

Докато сбирах стъклени шишета,

от Екопака днес край ресторанта,

изметна ми се някак си ушето

и чух една беседа на аванта.

Как в Гърция – потъналата в криза –

брилянтно им сервирали десерта –

как грис-халвата с плодове не влиза

във сметката – било си на оферта.

В таверната германските туристи

от мъка се напили – че преяли –

замятали перчемите златисти

и плачели охранени и вяли.

Такова чудо нямало в Европа –

да си в охолство, миг преди фалита,

да пееш и сиртакито да тропаш,

а пък на онзи, който те попита

с ехидно любопитство „ясу, как си?”

и те загледа дълго и злорадо –

да му отпериш звънкото „ендакси!”,

да го подхванеш, за да не припада...

Такива ми ти работи... Наздраве!

Богатите се мъчат над бостана.

... А твоето кашонче ми се нрави

и, ако кажеш – тук ще поостана...




*εντάξει - OK!

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

На Кънтърстрайк ме биха до зори,
ръката ми е вече с три неврита,
един ми писа – „ти опозори
честта на клана и ще те наритам!”
Кръвта ми се оттече в този миг,
животите ми ... – те се занулиха.
Последен изстрел, а след него – щик ...
И ето че прописах вече стихове...
Захвърлих пушки, ножки и стрели.
Не ме очаквай вече да се логна –
над мъртвия там кой ще се смили?
И чуждите и свойте ще ме погнат.
Ти помниш ли го онзи хубав стих,
че мъртвия не ни е враг? – Не ни е.
На Кънтърстрайка всичко му простих –
не сме родени да се трепем ние...

Ехааа!!!
Истинско удоволствие е!!!
И - право куме - та в очи, и калотаксити!! :))

Поздрав!!
Пак ще дойда.. :))

:-)))) Пак ела, ЗИн!