Защо ли те подминах?
Ами аз
се бях зачела в новата ти книга.
Улавях се, че даже и наглас
чета – стихът ти нежен да ме стига.
Смълчавах се за миг, забавях ход,
отнасях се по падащите листи –
представях си го райския живот,
живеех го на строфи поривисти.
А ето че, изгубена в мечти,
от словото пияна, окрилена –
подминах те на пейката...
А ти
защо не се изпречи срещу мене?

Събират думи... Думи и делят
и тънем тях, и можем да затънем,
да се разминем с Някой в този свят
от думи и мечти - от нас по сънен... :))

много харесах, Или!!!
ПОЗДРАВИ!

благодаря ти за поетическия отговор, Зинче:-)
Поздрави и от мен!