Докараха мъжете ни до плач,
до плач бащите ни докараха.
Над мен кърви ожуленият здрач
и мракът пак ще си изгуби мярата.

До просешка тояга и до глад
честта юнашка пада с гилотината.
Тя пада – не на градския площад,
а сред мегдана на високо минало.

Палачите са всяка нощ на пир,
докато мен в съня ме тръшка чумата.
И пия бащиното вино – тих вампир! –
за да забравя колко малко струваме.

Жената в мен е гарван с дрезгав грак
над Тайната вечеря на палачите.
Мъже – бащи на утринния мрак,
разпнете ги, наместо да ми плачете.

Много силно стихотворение, Или, поздравявам те!:)

Валя, Влади, благодаря ви!

Мъже – бащи на утринния мрак,
разпнете ги, наместо да ми плачете.

бих предпочела да не е:-(

Благодаря за прочита!

Истински!
Поздравявам те за позицията!

Благодаря!

на момичето в теб!

"Когато Свободата е момиче
и сам-самичка си избира път,
тя своя огнен факел тъй върти, че
от пламъка му лумва цял светът.

Когато е съпруга Свободата
и шета във обор и във хамбар,
тя своя факел хвърля във реката,
защото се страхува от пожар."

Благодаря ти за думите и прочита! Свободата е болна тема. Да кажеш свободно думата си не е като да живееш свободно - било като момиче, било като момче. Свободата е толкова сложна тема, че е достъпна само за минали, днешни и бъдещи класици. И то, при положение, че думите променят битието.

Между другото това е една от любимите ми песни на АлБано и Ромина...които, уви, вече не са заедно, но създадоха нещо вечно

http://www.youtube.com/watch?v=ylq8BcPnEF4

Изключителен стих.
Силата в безсилието...
Стегна ме за гърлото!

Благодаря от сърце! :-) Нека е поздрав за всеки, дошъл тук.

.... страшно звучи - силата в безсилието...

Благодаря ти!

Наистина стихът е добър, а реалността още по-горчива. Това е мъка не само за мъжете, но и ролята на жената там. Да не забравяме, че до неотдавна в многото войни за дом, Родина избиваха ги като мухи. И като резултат от това жените глас издигнаха да се еманципират - направиха го и какво след това. Голяма част от мъжете се изпедерасиха, жените кариери или нещо друго гонят, а дом-семейство "да не съм луда я". Та сетила се жабата за вола, но .....след като умрял, че тежко е да теглиш рало със жабешки крачка. Те на това у нас му викат: - "След дъжд качулка".

Благодаря за прочита, коментара и споделеното! Изразявам своето съгласие.