Вятър полъхва крилата на ризата, щурчова песен надяват ръкавите, скача поток от яката репризена и се разпръскват на глътки октавите, облак се скупчва на бели квадратчета, мълния тръпне дълбоко във пазвата - дишам възторжено и ми се плаче, мракът звънти и не е за разказване.

Бих подшушнал тихичко - май по-добре вместо вечерня да се титулува "миг" или мигновение. А то и смисълът на вечерня означава нещо по-различно. Иначе - бива.

Благодаря! Заслушвам се.