Когато сутрин пътувам
от едно робство към друго
усещам мръсния мирис на немитите с векове спътници
и се чудя –
защо съм сред тях?
Просто пътуваме в една посока, драга?
Всеки към своята точка, но
посоката е една и няма как
да сме в различни автобуси.
Преодолявам нечестивото и се взирам в очите –
кое око има нужда от моя стих,
кое око от двете, дадено всекиму тази сутрин,
днес ще посегне към Словото?
Никое, нито едно от двете.
И тогава се зачитам в книгата,
която трепери в скута ми –
живо чудо, един жив читател
на онези, които никога няма да хванат същия този автобус.
Спасява ме невъзможното.
Така е и с любовта,
така е и с безсилието на силата,
и с надеждата на надеждите,
че някоя сутрин ще стана толкова рано,
че само шофьорът и аз ще споделяме:
той – своята чалга,
аз – своя сън.
И твоята книга.

Изключително точно казано "усещам мръсния мирис на немитите".....Какво да се прави - тъжна, жалка и трагична реалност. За да се измие човек са необходими преди всичко навици, след това желание и възможност. Когато тези критерии липсват - значи у нас е победила селяндурщината. /това не касае хората от селски произход/, а само онези от тях, които продължават със своето опростенческо: - "ми кво от тва" и да подсмръдвам кат изляна на ливаата нема се усеща, па и добитъко си вуни ... нъл тъй? Та изглежда твърде много станаха селяндурите в градската среда, но какво да се прави - още нещо на криво разбрано, баш като криворазбраната демокрация "царяща" у нас.

Благодаря за коментара! Едва ли има по-трагично нещо от оскотял гражданин. Гражданин на латински е civilis, от където иде "цивилизация"... тъжна тенденция в обонянието...

Преодолявам нечестивото и се взирам в очите –
кое око има нужда от моя стих,
кое око от двете, дадено всекиму тази сутрин,
днес ще посегне към Словото?
Никое, нито едно от двете.

Третото око, което не на всеки е дадено,
днес към Словото ще посегне.
Ще го погали, осмисли и вярвай ми,
ще го направи за всички потребно!

Много ти благодаря за Третото око! :-)

Споделянето е хубаво нещо ....."че само шофьорът и аз ще споделяме" - той любовта си към хората, а ти към тези, които им служат .... евентуално.
А инаме картинката е брутално печална като цяло. Перото е оръжие - дерзай!

Всички ние в този фрашкан омнибус,
след сто години само ще сме мъртви
и миризмите ни небо-подземен блус
ще дансят с херувими и със къртове.

Ю-Х-У-У-У!

о, много благодаря за просветлението, което ми давате! Как не се сетих досега?

!!!!!Юхууу! :-)