„Колизеумът в Рим се накланя”  
Така и не видяхме Колизеума, а ето – той е взел да се накланя. Не чухме и вакхическите ревове, които гладиатора подканят несвястно, бясно и неудържимо със нечовешкото да се пребори... И хлябът – сякаш камък – ни отмина на зрелището в облите простори. От бедност се спасихме по чужбина – и няма смисъл вече да я гоним. Той вече се накланял, Колизеума, а падне ли – ще падне Рим, Света... Империя за грешните ни левове. Но слава Богу – свърши. Свършва тя.

!!!!!!!!!!!:-) <3

<3<3<3 :-))))))))

И хлябът – сякаш камък – ни отмина
на зрелището в облите простори.

Хубав и вдъхновен да е денят ти, Валя! :-)

КОЛИЗИЯ

В колизия изпаднах.
Ей ме на.
След наклонената кула в Пиза
автобусът ме изтърси
на римский колизеум
в скута.
О! Ужас! И той начена
на едната си посока да се кюта.
И даже императорската ложа
връз мене тръгна да се сгромолясва.
И в този страховитий миг
петел на двора силно плясна.
Да ме изтръгне от тоз туристический кошмар.
О, небеса! На хоризонта ваший Райчо родостно възлиза.
И ей сегинка ще нахлузя праната си риболовна риза.
И босоног и с въдица в ръчица
в речица ще нагазя мило.
И тунджанската и водица
дор до пладне
цялата колизия от мен ще да е отмила.

:))))