След края на света е, впрочем, същото – каквото беше дни преди това, но само дето аз не съм намръщена, а ме прегръщат хубави слова.
Любов, надежда, ябълка невкусена – отсреща, на домашното дърво. Душата ми тече и люшка руслото през снежно неизбежно зарево.
И ми е тихо – няма ги съблазните от свършилия Майски календар. Два гълъба долитат на перваза ми, а третият е в мен – за тебе дар.