Докато Дийп Пърпъл
дръзко импровизира върху Българска Рапсодия Вардар,
а публиката не знае къде се намира,
потръпвам от мисълта,
че съм далеч от теб.
И искам да ти подаря всичко,
което изгубих –
в балканските войни на кръвта си,
в мокрия барут на прокопсията,
в забрадките на омъжените жени.
Жалко, че не отказах ракията,
а музиката.
Можеше сега да свиря за теб,
а народите да се люлеят на мексикански вълни
до Гълфстрийма на ушната ти мида
и дори Бог нямаше да срути
Вавилонската кула на езика без думи.
И дори ти щеше да се събудиш,
за да чуеш среднощната пролетна буря,
въстанала да те извади от кошмарния сън
и да те преведе през речните пътеки
на сърцето ми.