Дори не знам защо ми е? Най-често е изпълнено с отсъствие. Кристалната му самота ме изяснява. Не мога никога да вляза два пъти една и съща в него. Подобни отражения пробягват по реката. Но в нея мога да съм гъдел на дърво, гласът на камъка, гмурец със рибка на челото или незнаен кратер на Луната, облак в облака и слънчево петно.

Чудесен ракурс на теорията за отражението! :)))
Исках да цитирам нещо от стихотворението, но всеки стих ми харесва толкова много! Може би все пак това: "Кристалната му самота ме изяснява."
Да, огледалното изображение е кристално точно, но онова, което очите и сърцето възприемат и после мозъкът творчески обработва, дава на душата усещане за пълноводието на живота във всички негови форми - от камъка, дървото и рибите до небето и слънцето. Поздрави!

Сърдечно Ви благодаря за споделеното мнение!