Бях Тодорка и Мара,

Куна бях, Мина, Сара,

Пенелопа, Сабина и Клара.

Бях Кардам и Ватар,

пехотинец и цар,

самотак в Колорадо, в Сахара.

Бях испанец богат,

но с душица от камък.

Бях сакат, конекрадец,

бях в зандана и в замък.

Всичко бях – и дете

под димящо небе –

все в пръстта беше къшеят сладък.

Колко пъти живях

преди смъртния грях,

а след него се връщах повторно.

Даже два пъти страшно за мен остарях,

ала помнех едно неуморно –

как умира човек,

как обича след век

и след два, а понякога – три

се завръща със вик

на различен език,

но не помня

кой пръв ме роди.

Мотивът за прераждането има и този нравствен аспект:))) Коя е мама - първата, истинската? Притчата за яйцето и кокошката в нова интерпретация - хареса ми! Поздрави!