Кога се, момко, спущаше 
със синджира в герана 
камъните да миеш, 
защо ми, момко, не вдигна 
сърцето белокаменно, 
що три години как бие 
вдън бунара забравено, 
ами ми, момко, извади 
оная вода сребърна, 
в коя се гледам призори, 
преди да чуя как звънти 
на твойто конче сбруята.

 

Ако ти, мила девойко, 
сърцето бело повдигна 
синджира ще се прекъсне, 
герана ще да пресъхне, 
и нема вече да дойдат 
у твойте двори за вода.

 

Мене ми, момко, додея 
чуждинци вода да пият, 
ръце си морни да мият, 
а аз за теб да живея. 
Затуй ме, момко, превържи 
и мен със тебе през кръста 
и ме надоле с теб спущи - 
па нека всинца се кръстят.

Много истинско - и фолклорно по поетика и образност, и новаторско - по художествени внушения...Както и в "Гайтанджия", любопитен ми е любовно-еротичният момент - тук повече метафоричен и хиперболизиран, с повече драматизъм и ...изобщо, харесва ми:))))
Весела и щастлива Нова година! Поздрави!

Това стих ли е или народна песен?

Стих е. Благодаря за споделянето!

А ти ли го измисли?

Да.

Браво- чудесно е!

Зарадвахте ме :-)

... някакво си зрънце и народната песен е готова.
Написано е като на филмова лента.
Човек всичко си представя...
БРАВО!
П и е р

Благодаря, Пиер! Замислих се, кое е това "зрънце". Ако можеш - помагай.

Изпращам ти моя вариант, за да докажа само, че държа на думата си. Обаче поднесох твоята песен и този вариант на съпругата ми, която е завършила Консерваторията и е държала изпит по "Народна музика", без да й; казвам кой кой е. Тя ме оплю. Твоята песен й звучала по-автентично. Съжалявам. Явно, трябва да си гледам прозата... Та, ето обещанието. Хич не ме хвали!

Кога се, момко, спущаше
със синджир в герана
каменния зид да миеш,
не видя ли, момко, и защо не вдигна
сърцето мое белокаменно?
От три години там то бие
забравено, само в бунара.
Вдигни го, момко, измъкни го!
Остави водата сребърна,
в която от зори се вглеждам
преди да чуя как звънти
на твойто конче сбруята.

Ох, драга ми девойко,
сърцето ти река ли да повдигна,
синджирът ще се скъса,
геранът ще пресъхне
и няма вече кой да идва
вода да пие в твойте двори.

Додея ми, момко, додея
на чужди и свои вода да наливам,
ръцете си морни да мият,
а аз за теб да мисля и линея.
Затуй ме, момко, превържи
към себе си, през кръста,
да се спуснем долу двама,
но нека първо се прекръстим.

Поздрави!
П и е р

Много хубава песен, Пиер! Чух я и си я пея :-)