Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.02.2015 08:35 -
ОПОЗИЦИЯ НА УТРОТО
Автор: ili4e
Категория: Поезия
Прочетен: 1816 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2015 10:23
Прочетен: 1816 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 18.02.2015 10:23
Сутрин си казвам – довечера ще бъда мъдра,
ще мисля светло, в дългосрочна перспектива.
Но, падне ли мракът – от него няма мърдане,
и ме боли за деня, който нанякъде си отива.
И какво ли постигнах? Нещо дали наваксах?
Платих ли си сметките, или затънах до гуша?
Така ме излъсква черната нощна вакса,
че тишината, която скърца в косъма, слушам.
Гледам напред, ала някак наблизо, вторачено.
Иде ми да се развея – опърпано знаме!
Сякаш животът достоен е от мен на една крачка.
Но аз все си оставам с първата крачка само.
После се сривам. Вярно, пред себе си – жалка.
За пред света аз съм цифрова клетка в сметките.
Ставам сурова, за да не съм му подпалка.
Но нашият сговор лека-полека олеква.
Знам, че съм смешна в ролята на опозиция.
Други гърла храня – тясно е моето гърло.
И се прокъсвам – струна, или ръждива спица
от колелото, което в новото утро ме хвърля.
ще мисля светло, в дългосрочна перспектива.
Но, падне ли мракът – от него няма мърдане,
и ме боли за деня, който нанякъде си отива.
И какво ли постигнах? Нещо дали наваксах?
Платих ли си сметките, или затънах до гуша?
Така ме излъсква черната нощна вакса,
че тишината, която скърца в косъма, слушам.
Гледам напред, ала някак наблизо, вторачено.
Иде ми да се развея – опърпано знаме!
Сякаш животът достоен е от мен на една крачка.
Но аз все си оставам с първата крачка само.
После се сривам. Вярно, пред себе си – жалка.
За пред света аз съм цифрова клетка в сметките.
Ставам сурова, за да не съм му подпалка.
Но нашият сговор лека-полека олеква.
Знам, че съм смешна в ролята на опозиция.
Други гърла храня – тясно е моето гърло.
И се прокъсвам – струна, или ръждива спица
от колелото, което в новото утро ме хвърля.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мои книги (с изключение на учебника по латински език:-))
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса